Page 230 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

Аз съм Жеков Николай -
бивш командващ, бивш министър;
дейността ми всеки знай -
тя е като извор бистър
в някой девствен горски край.
В дни на пагубна война
в Кюстендил бях аз на дача -
в тези бурни времена
имах мирната задача:
ученички и вина.119

В града по време на войната е Кирил Христов, автор на популярното
стихотворение „Жени и вино“. Смирненски не е известно да е бил в същия
период в Кюстендил, но пък констатира „мирната задача ученички и вина“.
Явно едното без другото не може. И двамата ни убеждават, че алкохолът
въври с нежния пол. На министъра на пропагандата на Третия райх Йозеф
Гьобелс се приписва сентенцията - „Една лъжа, повторена сто пъти, става
истина“. Поговорката също е интересна - „във всеки слух има доза истина“.
Конкретни документи, уличаващи използването на вилата за непристойни
дела, все още не са в наличност и категорични изводи не може да бъдат на­

правени. Остават само съмненията.
Според Вл. Коцев главнокомандващият има по-големи планове за раз­
витие на мястото. Сред идеите е увеличаване на дебита на водопровода.
Проучват се извори в Осоговската планина и доставката на необходимите
тръби. Целта е да се изградят водопади, фонтани и басейни. Самата вила
да бъде превърната в музей.120 Л. Малеев споделя, че вече в запаса ген.
Н. Жеков е склонен да прости за укорите и слуховете, с изключение на неиз­
пълнената му воля. „Но с едно не можеше той да се помири - че тази „не не­
гова“ (той се бе отказал от дарението на Кюстендилския градски общински
съвет) вила е превърната в кръчма или бирария, вместо да бъде определена
за приют на сираците от войните!...“.121 Съдбата на имота е такава. Под об­
щински контрол в продължение на десетилетия функционира като увесе­
лително заведение. На 26 март 1943 г. кюстендилският общински съвет по
предложение на кмета Георги Ефремов взема решение за създаването във
вилата на военноисторически музей.122 То веднага не е изпълнено, а поли­
тическите превратности по-сетне окончателно го изваждат от дневния ред.
Сградата е унищожена. От оригиналните постройки са оцелели бункерът и
половината от езерото.
Независимо как се е чувствал, ген. Н. Жеков явно прощава за слухове­
те. Той остава привързан към Кюстендил. На 6 октомври 1940 г. изнася в
салона на читалище „Братство“ сказката „Впечатленията ми от обиколката
на Западния фронт - от Берлин през Мажино до Ньой“. На банкета след
събитието присъстват ръководителите на институции и редица обществе­
ни организации, общо 26 човека. „Господин генерал Жеков в отговор на

228