Page 234 - kustendil_stolica
P. 234
Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война
чалната цена е 0,35 лв., но се покачва на 0,41 лв. за кг. Недостиг е конста
тиран и от Дирекцията за СГОП са поискани още 40 т до завършването на
жътвата. На крайно нуждаещите се са отпуснати 1235 кг срещу заплащане.
Съгласно спуснатите заповеди са нормирани цените на зърнените храни.
Така на фурните пшеничено брашно се предоставя за о,61 лв., а на населе
нието по 0,64 лв. за кг. Съответно царевичното е о, 45 и 0,48 лв. за кг; ръже
ното - 0,54 и 0,56 лв. за кг; ечемичното - 0,48 и 0,52 лв. за кг; просеното -
0,45 и 0,47 лв. за кг. Ярмата има следната стойност - ечемичната е 0,45 лв.,
царевичната и просената - 0,44 лв., къкличната - 0,30 лв. за кг. Триците
струват о, 36 лв., фасулът - 1 лв., а фия - 0,42 лв. за кг. При доставки от дру
ги региони на страната всеки артикул се оскъпява с още 4 ст. Населението
получава още пшеница за 0,55 лв., ръж за 0,47 лв., както и ечемик, овес,
просо и царевица за 0,43 лв. за кг. Цената на хляба се нормира на 0,54 лв. за
кг и 0,44 лв. за 8оо грама.
Мерките, предприети за изземването на излишъците, не дават кой знае
какъв резултат. Оказва се, че хипотетично само в Николичевска община се
очертава едно надвишаване от 50 т зърнени храни. Към нея и Багренската
са насочени усилията за покриването на споменатата норма. Останалите са
или в състояние да свържат двата края между жътвите, или пък се нуждаят
от непосредствена помощ. На последните само за месец септември трябва
да се достави 70 т. Изземването на констатираните излишъци се препоръч
ва да става от околийската реквизиционна комисия и да се складират в об
щинските хамбари. Храните да се насочат изключително към нуждаещите
се от тези административни единици.
През последния летен месец се забелязва относително стабилизиране
на доставките от зърно. Отпуснато е пшеничено брашно в размер от 3,5 т
за най-нуждаещите се в съседните на града села Богослов и Слокощица. На
два пъти по 75 кг са доставени на църквата „Св. Богородица“ за изработва
нето на просфори. Отказите по молбите намаляват и се отделят малки ко
личества за гостилничарите и други занаятчии. За охолство и дума не може
да става, но на всеки човек се определя месечна дажба от 3 кг брашно само
за подправка на храната.
Местният комитет постоянно алармира за преодоляване на очертава
щите се проблеми. Една от важните му идеи предвижда производството
на насъщния в домашни условия вместо в специалните фурни. Подобна е
предвоенната традиция сред кюстендилското градско население. С акта се
цели не само повишаването на качеството на хляба, но и отделянето на три
ците за домашните животни. Проблемът се състои в неспособността да се
осигури необходимото количество брашно поне за 20 дни напред, а не както
се предписва за 3 месеца. За съдействие е потърсена Дирекцията за СГОП,
като е поискана доставка на юоооо кг и още резерв от 200000 кг брашно.
Едновременно да се отпусне зърно за смилане. Недостатъчните мощности
вследствие на сушата се компенсират от мелницата на дружество „Сноп“. За
нея е необходимо осигуряването на едно воденично колело. При реализи
232

