Page 239 - kustendil_stolica
P. 239
Трета глава • В защита на позициите
Кабинетът приема твърдата сума от 1 мил. лв. още преди да се произне
се окончателно комисията. Помощта се отпуска след утвърждаване на кон
кретния размер. Санкцията на Народното събрание е поискана още през
октомври 1917 г., когато е подготвен конкретен законопроект и е съгласуван
с царя. Процедурата се забавя и едва в началото на следващата година той
е внесен за обсъждане. Изпълнителната власт избързва и парите са преве
дени „под разписка“ поради настъпващата зима.136 И в случая с погрома в
Босилеградско се проявяват познати тенденции. Регистрирани са недосто
верни сведения за унищожено имущество. Показани са известни национал
ни недъзи, които своевременно са отстранени.
Лятото в Кюстендилско е много горещо. Вследствие на жегата намаля
ва дебитът на питейната вода. Налага се на два пъти общинската управа
да взима мерки за ограничаване на нейното ползване. Първоначално се
забранява поливането на градини и дворове. При залавяне на деца, които
се пръскат или играят на чешмите, родителите им отнасят глоба. Впослед
ствие е въведен режим, като по-високата част ползва живителната течност
от 6 часа сутринта до 16 часа след пладне. В по-ниската съответно се допуска
от 9 часа сутринта отново до 16 часа. „Предупреждават се гражданите под
страх от най-строго наказание да пестят водата и да я употребяват само за
домашните си нужди“ - заканително гласи една от заповедите на замест
ник-кмета А. Кюлявков. Познатите строги мерки са предписани при ново
проявление на болестта „шап“. Карантината става задължителна за живот
ните в града.137
След месечен престой на вилата семейството на ген. Н. Жеков се завръ
ща в столицата. В Кюстендил се прибира от дългата командировка ген. Ив.
Луков. Тандемът в Главната квартира продължава все още да работи въпре
ки кроежите на техните противници. В тази обстановка вярна е сентенция
та „врагът на моя враг е мой приятел“. Правителството си има проблеми не
само с опозицията, но и със свои съпартийци. В отявлен критик му се пре
връща доскорошният им сподвижник и бивш Вранянски окръжен управи
тел д-р Иван Димитров Строгов. Той е кюстендилец и като такъв е изпратен
да служи в 13-а допълняюща дружина. Недоволен от третирането, започва
да пише разобличителни материали. Такива са изпратени до ген. Н. Жеков.
Озаглавени „Поверително послание до политическите ми приятели“ и „Д-р
Васил Радославов и сие пред партиен и обществен съд“, авторът разоблича
ва ширещата се корупция и нейното отражение по фронтовете. Единствено
похвалени са в Главната квартира, защото схващат положението и се про
тивопоставят, за да запазят духа на армията. Ив. Димитров моли да бъде
освободен от военни ангажименти да замине в Швейцария, където да се
посвети на българската кауза. Заедно с други общественици той се изказва
в подкрепа на ген. Н. Жеков и се противопоставят на появилите се нападки.
Опитите за сближение продължават няколко месеца. Главнокомандващият
ги отбягва явно, за да не буди ненужно подозрение. Даже се разпорежда
лансираният за назначение в Полската канцелария Строгов да бъде върнат
237

