Page 247 - kustendil_stolica

Трета глава • В защита на позициите

различни фактори и предимно от главнокомандващия. Антилуковската
коалиция се разраства и в началото на ноември 1917 г. в нея се нареждат
категорично царят и премиерът.
От пролога драмата навлиза в завръзката. Още на вечерята в двореца
преди заминаването на Италианския фронт става дума за отстраняването
на началника на ЩДА. Реакцията на ген. Н. Жеков е бурна. Според адютан­
та поводът е намерен в една телеграма. Подобен номер преди две години е
скроен на покойния ген. К. Жостов. Пак телеграма, този път от германската
Главна квартира, иска подвеждането на българския главнокомандващ под
съдебна отговорност за нанесено „оскърбление“. Последният мълниеносно
подава оставка. „Радославов мълчи и самодоволно премигва“ - отбелязва
четящият по лица Л. Малеев. Царят е изненадан и прехвърля веднага ви­
ната - „Аз зная, че Луков е враг на германците, той е враг на всички ни“.
Ген. Жеков защитава подобаващо своя подчинен. Заключението му също
е категорично: „Нека се знае обаче, че поведението на германците по Доб­
руджанския и други въпроси е причина на всички тия печални недоразу­
мения и че ако тъй продължава, не е далеко денят, когато ще останем само
ние тримата - Ваше Величество, г-н Радославов и аз - за съюз с Германия“.
Първите двама не харесват казаното, но пък след срещата престолонаслед­

никът поздравява за откровеното му поведение главнокомандващия. Така
завършва завръзката от драмата по отстраняването на ген. Ив. Луков.
Развръзката идва по време на пребиваването в Австро-Унгария. Монар­
хът включва в заверата двамата офицери за свръзка при съюзниците Ган­
чев и Тантилов, определени от ген. Н. Жеков като „мазници“. Първият от
тях е по-брутален, докато вторият по-мек. Пред тях главнокомандващият
е категоричен, че по-скоро той ще подаде оставка. В обиколката на Итали­
анския фронт се включват германският кайзер и австроунгарският импе­
ратор. Така срещата се превръща в „троемонарша“. Използван е моментът
и Хинденбург вади нов телеграмен коз срещу Луков. В дъното отново е не­
разбирателството в Добруджа. Провален е опитът на ген. Жеков да замаже
положението, като се изчака да се завърне в Кюстендил и направи провер­
ка. Върховният главнокомандващ Вилхелм и българският Фердинанд явно
взимат решението за отстраняването на Луков.
Царят прокарва височайшето мнение на 16 ноември 1917 г. на ауди­
енция в двореца Ебентал, разположен край Виена. Сценарият е разигран
умело. Първо настоява за промяната П. Ганчев, но веднага е елиминиран.
След него се включва княз Борис, който вади молбата сред арсенала си от
средства. Тогава ген. Н. Жеков поомеква от твърдата си позиция. Направе­
на е сделка началникът на ЩДА да бъде сменен временно, но повишен и на
неговото място да не „натрапват никого“. Главнокомандващият е против
фаворити от типа на П. Ганчев или Ст. Нерезов. Компромисът е докладван
на царя и е потвърден веднага. „Отрязаха ми крилете Малеев! Отрязаха ги,
като, за да не ме боли, царят ме поласка, че имам качества, за да работя и
без Луков и по-добре било да се махне това „отровено шило“ от щаба, с кое­

245