Page 242 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

сен. След време Цвета стана негова жена. Ние всички знаехме кой е Влади­
мир Василев, че е критик“ - описва обичта на двамата по време на война
след години Лиза. Тя е респектирана от нивото на компанията и особено
от известния познавач на литературата. Участва в събиранията в Маркови
и Ленкови, но не споделя за своите поетични увлечения. Включва се в теа­
тралната самодейност, като рокли за ролите й осигуряват от семейството на
Хр. Славейков. Багряна играе в читалищния салон в пиесите „Синята лиси­
ца“ и „Лелята на студента“. Но основните занимания са в гимназията. Тук
още неизвестната поетеса запленява своите възпитанички с подхода към
преподаването. Тя се сближава с тях и момичетата започват да я боготво­
рят. Наричат я „Лебедовата шийка“. Подаряват й цветя, възхищават се от
красотата и дрехите, които носи. Мъжете не остават по-назад, но учителка­
та има близки отношения с поручик Иван Шапкарев, запленил сърцето й
във Враца.141
За любовната драма на Вл. Василев свидетелства също подпоручик Кон­
стантин Гълъбов, назначен в самия край на юли в историческото отделение
на ЩДА.142 Критикът често закъснява дори за обяд, защото прави санти­
ментални разходки с Цвета в околните лозя. Неизменен спътник е негови­

ят фотоапарат, „за да увековечава пасторалните си часове“. Двамата творци
се сприятеляват и често дискутират литературни теми. Свидетел на подоб­

на сцена става привиканият за обяснения в Главната квартира писател, но
през войната съдия и капитан Георги Порфириевич Стаматов. Наричаният
от близките си Стаматич установява обсъждания автор К. Христов и про­
изведението по изражението на лицата им. На въпроса на К. Гълъбов как е
разбрал, отговаря: „Ами по това, че кисели физиономии, каквито правехте
и двамата, могат да се правят днес само за „Охридска девойка“. Тя е едно
истинско нещастие за нацията ни, по-голямо от една изгубена битка“. Пи­
перливият език на Стаматов се подсилва в компания, хубаво вино и литера­
турна тема. Офицерският стол в Кюстендил е място на подобни разговори,
където той се запознава с Гълъбов. Но те комуникират само няколко дни.
Писателят съдия е извикан да дава обяснения пред началника си ген. М.
Балкански защо не издава надлежните смъртни присъди. Положението му е
тежко, но духът му не го напуска и често паразитно употребява думата „под­
лец“. Чак когато си тръгва от Кюстендил, той е мрачен и предрича фатален
край за България във войната.143 Е. Багряна и Георги Константинов са други
свидетели на повода за пребиваването на Стаматич в Главната квартира.144
Престоят на последния в града е по-скоро инцидентен. Той след война­
та задълго работи и твори тук. За разлика от него критикуваният К. Христов
често отсяда при балдъзата си Е. Палашева. „Той живееше близо до нас и
често го виждах артистично настанен в шезлонга на балкона...“ - споделя
бъдещият писател, кюстендилецът Г. Константинов. Все още ученик в гим­
назията, знае от своя приятел и син на твореца Владимир за творческите
проекти на баща му. В Кюстендил, както е известно, Христов работи върху
„Ръченица“ и „Охридска девойка“.145

240