Page 243 - kustendil_stolica

Трета глава • В защита на позициите

По-отрано познаващият го К. Гълъбов описва недостатъците на него­
вото поведение: „Отидохме веднъж на разходка из лозята зад „Хисарлъка“.
През всичкото време приказвахме на литературни теми, а главно за наши
писатели. Той говореше с голяма самоувереност, отричаше тогова, отрича­
ше оногова. Противниците си наричаше „говеда“. Другите писатели, които
не му бяха противници, наричаше по-меко „прости момчета“ - дори и то­
гава, когато не бяха млади. Прочее българската литература се състоеше от
„говеда“ и „прости момчета“. К. Христов има високо самомнение, но е до­
бре запознат със западната литература. Основният недостатък, който виж­
да при своите родни колеги, е незнанието на чужди езици. Едва ли може
да бъде упрекнат в конформизъм. Поне К. Гълъбов е категоричен: „Кирил
Христов беше откровен, дори дръзко откровен към всички“. Но дори краен
в коментарите си, той се възхищава от природата привечер в лозята на Хи­
сарлъка.
Мястото явно предразполага към дискусии и любовни похождения. В
пазвите на хълма неговият колега Антон Страшимиров също разсъждава
за нивото на българската литература. По-мек в критиката, той споделя с
Гълъбов за необходимостта от изследването на традициите на селянина.

„Ако щеш дори, това е задача за писателя, но за един писател, замесен от
друго тесто, за един писател, който съчетава в себе си дарбата на прорица-
тел в светая-светих на народната душа с една огромна култура във всички
области на хуманитарните науки и с едно основно познание на фолклора.
Само такъв един писател може да проучи в дълбочина българската трудова
душа, да я разбере и в най-съкровените й гънки, да я раздипли, дори да я
разнищи и да я обоснове социално...“ - пресъздава думите събеседникът и
по-нататък описва ситуацията - „Няма да забравя никога Антон Страши­
миров в тоя миг - с вдигнат бастун нагоре, с вдъхновен поглед и с лице,
озарено от залязващото слънце, което се спускаше като някаква огнена ко­
рона зад планинските вериги на запад. Няма да забравя и лозята наоколо:
нито щурците, които бяха поели вече своята привечерна песен, нито ятото
птици, които хвърчаха над нас в посока на слънцето, нито цъфналия повет
наблизо и неговото упоително ухание. Всички тоя спомени се свързват за
мене в едно непонятно единство, в което нещата са нещо повече от себе си.
Нещо повече от себе си беше в тия привечерни часове и Антон Страшими­
ров. Такъв той бе всякога, когато заговореше за бъдещето на нашия народ
и нашата литература“. Нощта преминава в разговори за трудното матери­
ално положение на българските писатели. Повечето изнемогват, а от тях се
очаква много. Гълъбов предрича голяма перспектива за Йордан Йовков, но
Страшимиров очаква ненадминатият творец да се роди в бъдещето.146
Г. Константинов също се запознава с последния в Кюстендил. Той спо­
деля за приятелските отношения на писателя с Е. Палашева. След война­
та при посещенията си в града отсяда в нейната къща. Там са приютява­
ни редица имена на българската литература и наука. През втората поло­
вина на XX в. Г. Константинов предлага в нея да се уреди „някакъв музей

241