Page 244 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

за прослава на Кирил Христов, на Страшимиров, на Палашева, на Влади­
мир и сигурно на мнозина необикновени люде, които домът на Палашева
е приютявал...“147 Подобно място на памет не е създадено в Кюстендил, но
свидетелствата показват още едно гнездо на интелектуалци, наравно с това
у Маркови и Ленкови. Трудно може да се каже поддържали ли са връзки
помежду си и какви. Наличните извори не потвърждават близък контакт.
Може би върху отношенията им влияние оказват поколенческите разлики
и междуличностните емоции. Багряна, настанена в Палашеви, не спомена­
ва нито за К. Христов, нито за А. Сташимиров.
Тя обаче не пропуска идването в Кюстендил на „младежа белетрист Ди­
митър Шишманов, син на професор Шишманов“.148 Той е заведен в къщата
на Маркови от Вл. Василев. Двамата поддържат тясна връзка. Чрез ген. Ив.
Луков адютантът успява са уреди за семейството на своя приятел в столи­
цата 4 куб. м дърва. Даже в писмо до бащата литературният критик напа­
да сина за предприетото среднощно пътуване с влак до Кюстендил. Иначе
Василев очаква с нетърпение Димитър, наричан гальовно Миката, за „да
ходим по Хисарлъка и да дрънкаме“.149 Последният придобива известност
не само с произхода и с литературните си заложби, но и като дипломат и по­
литик. Министър е на външните работи на Царството през Втората светов­

на война, което му коства живота. Разстрелян е след присъда от „Народния
съд“. Така градът се посещава от редица известни или начинаещи творци.
Част от тях поради естеството на своята работа пребивават постоянно за дъ­
лъг период от време. Спомените им свидетелстват за дирята, която оставя
върху тяхната душа Кюстендил и особено Хисарлъкът.
Мястото на хълма в човешките вълнения проличава и в единствения
брой на литературно-хумористичния вестник „Веселият шофьор“. Издаден
е в печатницата на Главната квартира през септември 1917 г. и е редактиран
от К. Рудар. Един екземпляр струва по 40 ст., като средствата са предвиде­
ни за благотворителност. Има множество забавни материали и карикатури.
Не липсват и поетични опити. Сред тях автор с псевдоним „Скръбен-весел“
публикува творбата си, озаглавена:

„На Велбъждки“

Обичам Ви аз очите игриви
Гърдите, що се вдигат, лицата засмени...
О, там, в Хисарлъка, под борите дивни
глава да облегна до пъстри премени...

Обичам ви аз ръчичките нежни
и бузи червени и устните топли...
- Кога мраз настъпи и бурите снежни,
Кат вази припомня, душа ще се стопли.

242