Page 278 - kustendil_stolica
P. 278
Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война
десетилетия под влияние на комунистическата пропаганда. Авторът им ги
публикува още през следващата година.
Спомените на Пулков, макар и писани през социализма, пресъздават
сходна картина. „Това беше голямо тържество и на Серет, когато голяма част
от войниците почнаха да идват на срещи при нас, да искат тютюн, ножчета,
часовници, вино, срещу които даваха рубли, които в гр. Браила ги купуваха
румънските търговци с румънски пари и стоки. Откри се пазар - с побрати
мяване на фронтовата линия. Вечер ни идваха в окопите и галериите руски
млади офицери с балалайки - на вино, което имаше в изобилие при нас от
Карпатите. Играеха се ръченици, казачоци“ - за настъпилото разнообразие
с прояви на разгул и алъш-вериш свидетелства офицерът. Той счита, макар
и научил след половин век, че през този участък преминава народният ко
мисар Луначарски, за да прибере семейството си от Швейцария.250
По-политични са спомените на тесния социалист Н. Въжаров. Той раз
казва за пропагандата, извършвана от болшевизираните руски войници
сред българските им събратя. Тя се осъществява с брошури. Посредством
боец от с. Божица, Босилеградско попада при него една книжка под загла
вие „Империализъм“. „Зарадвах се много. Като на жив болшевик. Сякаш бе
дошъл при мене Ленин. Пазя я и досега - 40 години от онова време, велико
време“ - с видима носталгия за преживяването пише привърженикът на
комунистическото движение. Според него няколко български войници по
паднали под влияние, дезертират и заминават за Русия.251 Тези три гледни
точки показват различни нюанси и предпочитания. Основното е фактът, че
фронтът престава да съществува като неприятелска разграничителна ли
ния. Колко му трябва на човек от противник да стане приятел със себепо
добния. Юнаците и братушките бързо изоставят стореното помежду си зло.
Доколко бързо обаче биха го забравили. В крайна сметка българите в тази
война побеждават своите освободители. Мирът в Брест-Литовск е подписан
на знаковата дата 3 март 1918 г. Същата, на която са сключени Санстефан-
ският от 1878 г. и Букурещкият договор от 1886 г., но вече по новия стил.
Едва ли и сега има някаква случайност.
Петдесет и трети полк изкарва почти цялата година на фронта край р.
Серет. Тук бойците усещат характеристиките на изтощителната позицион
на война. Дните са подвластни на поддържане на повишено внимание и
дебнене с противника. Престрелките с пушечен и артилерийски огън стават
закономерни на предната линия. В резултат от тях ежедневно се дават чо
вешки жертви. Значителен е броят на убитите, ранените и пленените юна
ци при руските атаки в края на юли и в първата половина на август 1917 г.
Завинаги остават край Питулаци героите от частта с кюстендилско участие.
Устояването на фронта води до желания резултат - победа в конфликта. В
края на годината Русия и Румъния са заставени да поискат мир. Бойните
действия са прекратени, за което своя принос дава 53-и полк. С успехите по
добруджанските бранни поля и на Серет Северният фронт за Царството и
276

