Page 278 - kustendil_stolica
P. 278

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война


             десетилетия под влияние на комунистическата пропаганда. Авторът им ги
             публикува още през следващата година.
                  Спомените на Пулков, макар и писани през социализма, пресъздават

             сходна картина. „Това беше голямо тържество и на Серет, когато голяма част
             от войниците почнаха да идват на срещи при нас, да искат тютюн, ножчета,
             часовници, вино, срещу които даваха рубли, които в гр. Браила ги купуваха
             румънските търговци с румънски пари и стоки. Откри се пазар - с побрати­
             мяване на фронтовата линия. Вечер ни идваха в окопите и галериите руски
             млади офицери с балалайки - на вино, което имаше в изобилие при нас от
             Карпатите. Играеха се ръченици, казачоци“ - за настъпилото разнообразие
             с прояви на разгул и алъш-вериш свидетелства офицерът. Той счита, макар
             и научил след половин век, че през този участък преминава народният ко­
             мисар Луначарски, за да прибере семейството си от Швейцария.250
                  По-политични са спомените на тесния социалист Н. Въжаров. Той раз­
             казва за пропагандата, извършвана от болшевизираните руски войници
             сред българските им събратя. Тя се осъществява с брошури. Посредством
             боец от с. Божица, Босилеградско попада при него една книжка под загла­
             вие „Империализъм“. „Зарадвах се много. Като на жив болшевик. Сякаш бе
             дошъл при мене Ленин. Пазя я и досега - 40 години от онова време, велико
             време“ - с видима носталгия за преживяването пише привърженикът на
             комунистическото движение. Според него няколко български войници по­
             паднали под влияние, дезертират и заминават за Русия.251 Тези три гледни
             точки показват различни нюанси и предпочитания. Основното е фактът, че

             фронтът престава да съществува като неприятелска разграничителна ли­
             ния. Колко му трябва на човек от противник да стане приятел със себепо­
             добния. Юнаците и братушките бързо изоставят стореното помежду си зло.
             Доколко бързо обаче биха го забравили. В крайна сметка българите в тази
             война побеждават своите освободители. Мирът в Брест-Литовск е подписан
             на знаковата дата 3 март 1918 г. Същата, на която са сключени Санстефан-
             ският от 1878 г. и Букурещкият договор от 1886 г., но вече по новия стил.
             Едва ли и сега има някаква случайност.
                  Петдесет и трети полк изкарва почти цялата година на фронта край р.
             Серет. Тук бойците усещат характеристиките на изтощителната позицион­
             на война. Дните са подвластни на поддържане на повишено внимание и
             дебнене с противника. Престрелките с пушечен и артилерийски огън стават
             закономерни на предната линия. В резултат от тях ежедневно се дават чо­
             вешки жертви. Значителен е броят на убитите, ранените и пленените юна­
             ци при руските атаки в края на юли и в първата половина на август 1917 г.
             Завинаги остават край Питулаци героите от частта с кюстендилско участие.
             Устояването на фронта води до желания резултат - победа в конфликта. В
             края на годината Русия и Румъния са заставени да поискат мир. Бойните

             действия са прекратени, за което своя принос дава 53-и полк. С успехите по
             добруджанските бранни поля и на Серет Северният фронт за Царството и

             276
   273   274   275   276   277   278   279   280   281   282   283