Page 274 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

асъл московска - революцията му се обърна на голяма беломечешка тупур-
дия“ - реди мисли съименникът и съидейник на Въжаров.232
На 11 август 1917 г. след няколкократни опити руснаците все пак успяват
да изтласкат българите от предната им позиция край манастира. Пробивът
е извършен, като 2-ра и д-а рота от полка са атакувани в тил и значителна
част от тях попада в плен. Неумението на българите да плуват, изиграва
своята роля. На следващия ден е проведена контраатака, съпроводена от
много жертви. На бойното поле падат подпоручиците Георги Джаваров и
Богдан Живков. От взвода на Ив. Пулков загиват ю бойци, покосени от ру­
ска картечница. Убитите са погребани в гробището в Питулаци. Опитът на
братушките да настъпят между блатата, този път е отбит, като оставят плен­
ници. Пулков съобщава, че при атака с „пламаковъргачки“ са заловени юо
руски войници заедно с 8 картечници.233
К. Ламбринов нарежда изграждането на нова отбранителна предна по­
зиция от левия бряг на р. Бъзау до блатото Максинени. Подразделенията
да се сменят на всеки два дена. На 14 същия месец на този участък са раз­
положени две дружини и половина от 53-и, заедно с 11 картечници. Глав­
ната позиция е заета от 19-и Шуменски полк. Особено много се залага на
разузнаването. Чрез патрули не само се държи под контрол пространството
между българските и руските окопи, но се разчита посредством засади и

нападения да се залавят пленници.234
За поручик Ив. Калайджиев отстъплението е извършено по стратеги­
чески съображение с изнасяне на 3 км назад. Веднага са започнати фор­
тификационните дейности. Според ротния командир войниците осъзнават
жизнената важност от окопаването и пристъпват без особено подканване.
Стремежът на всеки е да влезе колкото е възможно по-дълбоко под земята.
От старите позиции се пренасят рогатките, което става при голяма опасност
под непрекъснатия противников обстрел. Необходим е около половин ме­
сец за завършване на основните съоръжения.235 Петдесет и трети се ротира
с 19-и полк на предната и главната позиция. Противникът рядко се проя­
вява с кратък артилерийски и пушечен огън. Има единици убити и ранени
българи. Инспекция по укрепяването се прави от щаба на Дунавската ар­
мия и на бригадата. Германски специалисти обучават войниците за бораве­
не с оръжията, подготовка на минохвъргачни позиции и газова защита.236
Има и моменти за почивка и софра. Например Иван уведомява на 21
август приятеля си Митьо. „Бях на чаша бира с господата от дружината.
Пихме за „Бог да прости“ за падналите герои и за здраве на живите. Тъй
е времето. А сега след приятната вечеря си допивам винцето от гр. Бузау.
Чисто натурално! Хайде наздраве! - с особено приповдигнато настроение
реди словата и по-надолу заключава - Драги! Нещо кипи в душата ми. Не
мисля, че е от спирта! Кипи жаждата за мъст! Де е животът? Де е мойта Фи?
Аз, мили мой, знай, ще бъде то, аз твърдо вярвам, там, под лозата на ми­
лия ми покоен татко, с теб ще вдигам чашите и ще пием в чест на златната
пролет на нашето бъдеще. То е наше! Събитията се развиват точно по своя

272