Page 277 - kustendil_stolica

Трета глава • В защита на позициите

има недостатъците. В случая основен се явява огромният брой от мишки,
които делят мегдан с бойците. Те атакуват храната и дрехите. Нагризват ги.
Войнишките суеверия водят към предсказването за предстоящ глад. Един­
ственото спасение е започването на бързо изтребление на новопоявилата се
напаст. В действие влиза войнишката изобретателност. На стената се зака­
ча торба с късче хляб. Залавят се по няколко бройки. Това е недостатъчно.
Самият Калайджиев се отбранява през нощта с наличния си гърбач. Фелд-
фебел Янков пък прилага друга тактика. Той прави попара от малко хляб
с топла вода за мишките. „Наядоха се хубаво и всеки си отиде на мястото
и си легна. След това аз бях вече напълно спокоен и през цялата нощ спах
тъй сладко, както отдавна не помня да съм спал. Както виждате, нощес ние
сключихме мир по споразумение, но не съвсем без „акексии“ - предлага
рецептата и резултата от нея прозорливият фелдфебел.246 Доколко подобна
тактика има успех, е друг въпрос. Но умелите шеги имат своето място в еже­
дневието. Животът на позициите продължава с борба не само с външния,
но и с вътрешния неприятел.
Изгубил инициативата, противникът в състав подразделения от 13-а,
34-а и 40-а руска дивизия е установен срещу 53-и полк. На 7 ноември 1917 г.
К. Ламбринов издава поредната си заповед. С познатата рутина той напом­

ня за конкретните ангажименти по участъците, патрулната и разузнава­
телната дейност и поддържането на свръзките.247 Едва ли му е известно, че
същия ден в Петроград е извършен преврат и болшевиките начело с Ленин
и Троцки завземат властта. Скоро руското правителство предлага сключва­
нето на мир. Лозунгът е без анексии и контрибуции, но те не са победители,
за да определят условията. Дори мишките край Гулянка не пропускат да си
получат и в шегата полагащото им се обезщетение.
На 2 декември 1917 г. полковият командир записва в дневника на во­
енните действия: „Днес се съобщава официално за сключеното примирие
между войските от нашия фронт и тези на противника. Настъпи пълно
спокойствие по фронта“. Три дни по-късно се забраняват всякакви срещи
между офицерите и бойците от двете страни на линията. На 7 декември се
оповестява десетдневно примирие от Балтийско до Черно море. Скоро то е
продължено до средата на януари на следната година.248
Калайджиев описва настъпилата кардинална промяна: „Една кратка
телеграма вдигна из окопите край с. Голянка нашите и руските войници,
някои от които веднага потеглиха едни срещу други, но този път без оръ­
жие. Срещата стана по средата на бойното разположение. Тя беше мила и
до сълзи трогателна. Като гледах тези сърдечни прегръщания и излияния
на братски чувства, аз с недоумение се питах: това същите хора ли са, които
допреди минути се дебнеха като люти зверове! Белки близо двегодишната
кръвопролитна война из Добруджанските и Влашки полета не е можела да
всее поне малко ненавист между тези два народа!... Настана на този стра­
шен Серетски фронт един чудно приятен живот! Започнаха интимни срещи
и веселие“.249 Някой да не вземе да се обърка. Тези думи не са писани след

275