Page 275 - kustendil_stolica
P. 275
Трета глава • В защита на позициите
път!!!“.237 Бъдещето може да бъде тяхно, но настоящето им е подчинено на
войната и тя диктува правилата.
На 1 септември 1917 г. в 4 часа сутринта българската артилерия започ
ва силен преграден огън зад предните руски позиции. Германски щурмови
подразделения и 1-ва рота на 53-и полк атакуват с подкрепата на огнехвър
гачки и минохвъргачки. Пленени са 6о войници, 3 офицери от братушки
те и 9 картечници, но загубите в убити и ранени при отстъплението им се
възприемат за значителни. От страна на Централните сили са ранени само
1 българин и 2 немци. Събитията се развиват в рамките на около половин
час. През деня русите обстрелват с артилерия, а привечер хвърлят над 2000
снаряда.238 Вл. Миленов изпраща на близките си в Кюстендил снимка от
същия ден. Според него пленниците са 64 души, а картечниците 7. Една
та от тях е взета от неговия взвод. Той моли да му изпратят кюстендилски
ябълки, а грозде и дини се оказва, че в района има достатъчно.239 Въжаров
пише за случилото се на съпругата си Оля в града. С доза човеколюбие той
заключава: „Цивилизация, култура, хуманност - всичко това днес е на вър
ха на щиковете и в пламъците на минохвъргачките“.240
Иван уведомява Митьо за вялите действия на русите: „За дядо Ивана,
дявол взел го, не може да се каже много. Поразсърди се и почне да бие с 12
чифта якорудски тъпани! Това е добре, че скоро му минава и танцът не трае
много: по 1-1,1/2 ч“.241 Според Калайджиев дръзката атака от първия сеп
темврийски ден довежда до обезкуражаване на противника и неговото по
нататъшно примиряване със създаденото положение. Настъпилото относи
телно спокойствие се използва за усъвършенстване на главната позицията.
Тя е наречена „Безистенът“. Оформя се нещо като подземен град, където
живеят около 5000 души. През деня се поддържа бойна готовност, като се
четат книги, пишат се писма, разказват се случки от живота, нерядко се пеят
песни и се свири на гайда, кавал или гъдулка. Планират се годежи и сватби,
даже новината за разполагането на женска руска бригада е посрещната с
подобни намерения. Майтапите за сключването на брак с някоя красавица
от братушките са в ракурса за постигането на скорошен мир.
През нощта ситуацията коренно се променя. Движението на войниците
е изключително голямо, сравнимо с някой градски булевард. Тогава се до
нася храната и се започва работа по галериите. Всичко е систематизирано,
като заедно с обектите на командирите и специалистите са определени и
места за общо ползване. Такива са кафенето „Св. Матей Бесарабски“ и ле
ярната „Изтънчен вкус“. В последната от шрапнели и запалки се изработват
ракиени и кафени чаши, пръстени, печати и други разнообразни изделия
за бита. Това своеобразно войнишко творчество има своето приложение в
ежедневието. Изграден е и стъпаловидно разположен театър „Серет“. Пред
ставленията му са прекъсвани от честия обстрел на братушките, но след
кратко събитието продължава. Самодейното изкуство се допълва от крила
ти хрумвания. Ив. Калйджиев споделя: „Навътре под земята в окопите и
входовете се спущат стотици галерии, над вратите над които ще прочете
273

