Page 315 - kustendil_stolica

Четвърта глава • По пътя на погрома

Газта след наличност през отминалата година също изпада в дефицит.
Отказите са често срещано явление. Отпускат се ограничени количества
срещу заплащане на индивидуални просители и административни органи.
Осъществена е еднократна дажба на семейство в града с от 1 - з члена по 1
У2 л на човек, а на над 4 - по половин л на човек. При спирта положението
е сходно и се искат от Дирекцията 500 л. Нормата на денатуралния за апте­
ките е по 20 л, а на зъболекарите по 10 л при цена от 6 лв. за литър. На Ди­
рекцията се разчита отново за доставката на платове и дрехи за градското
население. С настъпването на работния сезон се нормира дневната надница
за оране до 30 лв., а за копането без храна до 6 лв.25
Кюстендилското общинско управление също предприема редица мер­
ки за подобряване на продоволствието. Разпределен е наряд от 8о дка за
засаждане на захарно цвекло. Създадена е традиционната организация за
изораване и засяване на нивите на войнишките семейства. Председателите
на двете орачески дружества отново следят за изпълнението на нарядите.
На наказание и принудително изпълнение на задълженията си подлежи
всеки, който се опита да се укрие. Нанасянето на щети по овошките и лозята
също се преследва. Констатирани са редица случаи на неправомерно ряза­
не, което говори, че през зимата някои самостоятелно, но и незаконно са се

снабдявали с дърва. Мерки са предприети за преследване на бесните и без­
домните кучета. Заловените се неутрализират чрез избиване или тровене.
Нормирани се цените на ковашките и коларските услуги.26 Зимата поставя
на сериозно изпитание снабдяването с най-необходимото на населението в
Кюстендилско. Дефицитът при редица стоки отчетливо се забелязва. Често
в употреба влиза думата „глад“. Заедно с постоянните молби за доставки
извън района остава надеждата по-бързо да се хванат за зелено.
Осем месеца след погрома в Босилеградско се пристъпва към формал­
ното узаконяване на обезщетението на пострадалите. Санкцията на Народ­
ното събрание е поискана още през октомври 1917 г., когато е подготвен кон­
кретен законопроект и е съгласуван с царя. Процедурата се забавя и едва в
края на януари 1918 г. той е внесен за обсъждане. Принципни забележки
по съдържанието на текста от депутатите не са направени. Всички се соли­
даризират с нещастието на засегнатото население. Дискусията се завърта
около злободневните констатации за работата на оценителните комисии.
Особено последователен в своята позиция се показва народният пред­
ставител Никола Сакаров. Още на първото четене той поставя редица въ­
проси. Съмненията, които споделя, са за размера на обезщетението. Опа­
сенията му са, че част от населението може да не получи полагащите си
средства. Разглеждането на точката е отложено за следващо заседание на
Парламента, на което да присъства ресорният министър на финансите и
премиера. То е проведено в първия ден на февруари 1918 г. и отново особена
активност проявява Н. Сакаров. Поставените въпроси са ориентирани към
начина на определянето на общата сума от 1 милион лв. и той настоява да
се отпусне още половин милион повече за цялостно обезпечаване на по­

313