Page 315 - kustendil_stolica
P. 315
Четвърта глава • По пътя на погрома
Газта след наличност през отминалата година също изпада в дефицит.
Отказите са често срещано явление. Отпускат се ограничени количества
срещу заплащане на индивидуални просители и административни органи.
Осъществена е еднократна дажба на семейство в града с от 1 - з члена по 1
У2 л на човек, а на над 4 - по половин л на човек. При спирта положението
е сходно и се искат от Дирекцията 500 л. Нормата на денатуралния за апте
ките е по 20 л, а на зъболекарите по 10 л при цена от 6 лв. за литър. На Ди
рекцията се разчита отново за доставката на платове и дрехи за градското
население. С настъпването на работния сезон се нормира дневната надница
за оране до 30 лв., а за копането без храна до 6 лв.25
Кюстендилското общинско управление също предприема редица мер
ки за подобряване на продоволствието. Разпределен е наряд от 8о дка за
засаждане на захарно цвекло. Създадена е традиционната организация за
изораване и засяване на нивите на войнишките семейства. Председателите
на двете орачески дружества отново следят за изпълнението на нарядите.
На наказание и принудително изпълнение на задълженията си подлежи
всеки, който се опита да се укрие. Нанасянето на щети по овошките и лозята
също се преследва. Констатирани са редица случаи на неправомерно ряза
не, което говори, че през зимата някои самостоятелно, но и незаконно са се
снабдявали с дърва. Мерки са предприети за преследване на бесните и без
домните кучета. Заловените се неутрализират чрез избиване или тровене.
Нормирани се цените на ковашките и коларските услуги.26 Зимата поставя
на сериозно изпитание снабдяването с най-необходимото на населението в
Кюстендилско. Дефицитът при редица стоки отчетливо се забелязва. Често
в употреба влиза думата „глад“. Заедно с постоянните молби за доставки
извън района остава надеждата по-бързо да се хванат за зелено.
Осем месеца след погрома в Босилеградско се пристъпва към формал
ното узаконяване на обезщетението на пострадалите. Санкцията на Народ
ното събрание е поискана още през октомври 1917 г., когато е подготвен кон
кретен законопроект и е съгласуван с царя. Процедурата се забавя и едва в
края на януари 1918 г. той е внесен за обсъждане. Принципни забележки
по съдържанието на текста от депутатите не са направени. Всички се соли
даризират с нещастието на засегнатото население. Дискусията се завърта
около злободневните констатации за работата на оценителните комисии.
Особено последователен в своята позиция се показва народният пред
ставител Никола Сакаров. Още на първото четене той поставя редица въ
проси. Съмненията, които споделя, са за размера на обезщетението. Опа
сенията му са, че част от населението може да не получи полагащите си
средства. Разглеждането на точката е отложено за следващо заседание на
Парламента, на което да присъства ресорният министър на финансите и
премиера. То е проведено в първия ден на февруари 1918 г. и отново особена
активност проявява Н. Сакаров. Поставените въпроси са ориентирани към
начина на определянето на общата сума от 1 милион лв. и той настоява да
се отпусне още половин милион повече за цялостно обезпечаване на по
313

