Page 321 - kustendil_stolica
P. 321

Четвърта глава • По пътя на погрома


             цата. Само 10 дни по-късно в Кюстендил пристига и самият монарх. Той
             пребивава предимно на вилата. На другия ден царят и главнокомандващи­
             ят тръгват за фронта на 2-ра армия, но застигналите ги по пътя други за­
             дачи осуетяват инспекцията. Въобще през втората половина на април ген.
             Жеков често пътува, особено до столицата. Завръщането му в Кюстендил е
             належащо, защото той изпълнява и длъжността на началник на ЩДА. По­
             редното отиване в София е свързано със смъртта на митрополит Йосиф. Той
             умира след боледуване в самия край на месеца, а на вакантното място от
             Светия Синод не е избран друг началник на военното духовенство. Остава
             да го замества протойерей В. Стойков. Главнокомандващият присъства на
             опелото, проведено в столицата, и споделя тъгата си от загубата на „един
             скъп приятел“. Царят изпраща съболезнователна телеграма до ген. Жеков и
             ЩДА.39 По повод 40 дни от кончината от военната институция организират
             панихида в катедралната църква „Св. Богородица“ в Кюстендил.40
                  Присъствието на главнокомандващия в София е използвано за среща
             с премиера преди отпътуването му за Букурещ. В. Радославов заминава да
             подпише мирния договор с Румъния. Положението на коалиционното пра­
             вителство не е особено стабилно. Компромисът за Добруджа налива послед­

             ните капки в чашата за смяната му. Разпространяват се слухове властта да се
             поеме от ген. Н. Жеков или Ал. Малинов. Главнокомандващият поставя пред

             премиера въпроса за съдбата на българите в Бесарабия. Последните изказ­
             ват своето негодувание от присъединяването им към Румъния и заговарят
             за обявяването на своя република. Османската империя до последно шикал-
             кави и изнудва за връщането на територията, отстъпена през 1915 г. Налага
             се ново изчакване и мирът между Централните сили и Румъния е подписан
             в Букурещ на 7 май 1918 г. България си връща Южна Добруджа и получава
             суверенитет над района, простиращ се в близост до железницата Черна во-
             да-Кюстенджа. В северната част на областта от линията до Светигеоргиев-
             ския ръкав се въвежда кондоминиум на четирите съюзници. Недоволството
             от получения резултат се проявява в политическите, военните среди и об­
             ществеността на Царството. Все пак водачите на нацията - царят, премиерът
             и главнокомандващият, си разменят протоколните поздравление.41 Ген. Н.
             Жеков издава и специална заповед по Действащата армия, в която запознава
             въоръжения народ с постигнатото.42 Резултатът обаче не е категорична побе­
             да. България получава земите, договорени на 24 август 1915 г., даже с малка
             корекция в повече. Пропуснатото тогава не е поправено. Дали роля изигра­
             ва вездесъщият страх на цар Фердинанд от обща граница с Русия. Повечето
             анализатори са склонни да приемат подобен факт. Промяната на стореното
             се оказва непосилна за управляващите. Това им коства и оставането на власт.
             След Брест-Литовск в Букурещ за трети път Царството се нарежда сред побе­
             дителите. Сборът в резултатите, постигнати в румънската столица по спорт­
             ната терминология, става два на един. Остава горчивината от реално постиг­
             натото, защото не е пълен триумф. Все пак Букурещки договор отнема Южна
             Добруджа и Букурещки я връща, даже с известно разширение.

                                                                                                        319
   316   317   318   319   320   321   322   323   324   325   326