Page 321 - kustendil_stolica

Четвърта глава • По пътя на погрома

цата. Само 10 дни по-късно в Кюстендил пристига и самият монарх. Той
пребивава предимно на вилата. На другия ден царят и главнокомандващи­
ят тръгват за фронта на 2-ра армия, но застигналите ги по пътя други за­
дачи осуетяват инспекцията. Въобще през втората половина на април ген.
Жеков често пътува, особено до столицата. Завръщането му в Кюстендил е
належащо, защото той изпълнява и длъжността на началник на ЩДА. По­
редното отиване в София е свързано със смъртта на митрополит Йосиф. Той
умира след боледуване в самия край на месеца, а на вакантното място от
Светия Синод не е избран друг началник на военното духовенство. Остава
да го замества протойерей В. Стойков. Главнокомандващият присъства на
опелото, проведено в столицата, и споделя тъгата си от загубата на „един
скъп приятел“. Царят изпраща съболезнователна телеграма до ген. Жеков и
ЩДА.39 По повод 40 дни от кончината от военната институция организират
панихида в катедралната църква „Св. Богородица“ в Кюстендил.40
Присъствието на главнокомандващия в София е използвано за среща
с премиера преди отпътуването му за Букурещ. В. Радославов заминава да
подпише мирния договор с Румъния. Положението на коалиционното пра­
вителство не е особено стабилно. Компромисът за Добруджа налива послед­

ните капки в чашата за смяната му. Разпространяват се слухове властта да се
поеме от ген. Н. Жеков или Ал. Малинов. Главнокомандващият поставя пред

премиера въпроса за съдбата на българите в Бесарабия. Последните изказ­
ват своето негодувание от присъединяването им към Румъния и заговарят
за обявяването на своя република. Османската империя до последно шикал-
кави и изнудва за връщането на територията, отстъпена през 1915 г. Налага
се ново изчакване и мирът между Централните сили и Румъния е подписан
в Букурещ на 7 май 1918 г. България си връща Южна Добруджа и получава
суверенитет над района, простиращ се в близост до железницата Черна во-
да-Кюстенджа. В северната част на областта от линията до Светигеоргиев-
ския ръкав се въвежда кондоминиум на четирите съюзници. Недоволството
от получения резултат се проявява в политическите, военните среди и об­
ществеността на Царството. Все пак водачите на нацията - царят, премиерът
и главнокомандващият, си разменят протоколните поздравление.41 Ген. Н.
Жеков издава и специална заповед по Действащата армия, в която запознава
въоръжения народ с постигнатото.42 Резултатът обаче не е категорична побе­
да. България получава земите, договорени на 24 август 1915 г., даже с малка
корекция в повече. Пропуснатото тогава не е поправено. Дали роля изигра­
ва вездесъщият страх на цар Фердинанд от обща граница с Русия. Повечето
анализатори са склонни да приемат подобен факт. Промяната на стореното
се оказва непосилна за управляващите. Това им коства и оставането на власт.
След Брест-Литовск в Букурещ за трети път Царството се нарежда сред побе­
дителите. Сборът в резултатите, постигнати в румънската столица по спорт­
ната терминология, става два на един. Остава горчивината от реално постиг­
натото, защото не е пълен триумф. Все пак Букурещки договор отнема Южна
Добруджа и Букурещки я връща, даже с известно разширение.

319