Page 342 - kustendil_stolica
P. 342
Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война
тези нови решения без мое съгласие и против волята ми? Аз нямам нужда
от тези назначения. Защо ми ги налагате? Князът и генерал Ганчев се мъче
ха да го успокоят и убедят. Спорът следваше разпален. По едно време княз
Борис излезе и остави главнокомандващия и Ганчев сами. Вътре тонът се
повиши и стана по-раздразнен. Дълго двамата говореха бурно...“. В този мо
мент ген. Жеков възнегодува от преките вмешателства на царя и заявява
готовност да подаде оставка.
Ситуацията се променя едва привечер, когато, вече сговорен, ген. Н.
Жеков се разпорежда за изпращането на телеграма до монарха. Приемат
се като временни назначенията на генерал-майор Христо Бурмов, дотога
вашен командващ 2-ра пехотна Тракийска дивизия, за началник на ЩДА.
Помощник за главнокомандващия и инспектор става генералът от пехотата
Г. Тодоров. Той е освободен от поста си в з-а армия. Още преди полунощ
идва очакваното съгласие на царя. Близо седем месеца в Главната квартира
стои вакантна длъжността на началник на ЩДА. Ген. Н. Жеков я изпълня
ва с помощта на полк. Ст. Нойков. Тайната му надежда е отново в Кюстен
дил да се върне ген. Ив. Луков. Обещаното в тази посока от Ал. Малинов
не се потвърждава. Тройката и по-сетне тандемът безвъзвратно са разбити.
Сбъдват се опасенията за назначаването на някой офицер, нежелан от глав
нокомандващия. Даже в случая стават двама. Така се заражда нова властова
тройка, но тя не е по сърцето на предводителя на армията.
При представянето си в Кюстендил дни по-късно ген. Н. Жеков заявява
на ген. Г. Тодоров: „Не знам с каква цел ви изпраща царят при мене - да
ми пречите или да ми помагате - но се надявам, че ще се ръководите от
дълга си като войник и коректно и легално ще се стараете да ми помага
те“. Потърпевшият иска посредничеството на княза за успокояването на
главнокомандващия. Назначаването на началник на ЩДА е посрещнато
по-рационално не само защото също е временно, но се явява и необходимо.
Вакантната длъжност претоварва допълнително взелия две дини под една
мишница предводител на армията.
Съмненията за маневри на монарха не са единствено в близкото обкръ
жение и у самия ген. Жеков. Военният министър ген. С. Савов докладва на
престолонаследника за необходимостта да се назначи началник на ЩДА.
Пресъздаденият отговор е поразителен: „Какво да правя, генерале, вече цял
месец се ровиме с Царя в списъка на офицерите да намерим един генерал,
който да е противник на Жеков“. И при все по-тежката ситуация властовите
нишки не се изпускат. Очертаващите се добри отношения на главнокоманд
ващия с новия кабинет се опитват да бъдат торпилирани от поставянето му
на намордник в Кюстендил. Интригите на германците в тази посока започ
ват още преди падането на Радославов. Всяването на противоречия е по
зната практика, многократно изпитвана и в най-висшата армейска инсти
туция. Само половин месец след съобразяване с желанието на ген. Жеков за
смяна на либералния кабинет монархът получава своя данък. С едната ръка
дава, но с другата щедро взима, както гласи поговорката. Доволни трябва
340

