Page 344 - kustendil_stolica
P. 344

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война


                  С нас беше художникът Борис Денев, който после направи много пас­
             телни скици на девойките - рисуваше ги бързо, както го гледаха усмихнати
             с китка на ухото. Една от тия неподражаеми скици, рисувана от едно възхи­
             тено око, от едно вдъхновено око, пазя и сега. Такава скица трябва да има
             запазена и у Антон Сташимиров. Другите бате Борис ги подари на девой­
             ките и те ги отнесоха със себе си в Македония“.79 Писателят, художникът и
             критикът се възхищават на красотата на младостта, посетила Кюстендил.
             Тънките струни на човешката душа са докоснати. Резултатът е в спомена и
             портретите, останали от пребиваването на освободените скопски гимнази­
             сти в Главната квартира.
                  Скоро към града на Вардар потегля и Н. Жеков. Не за да върне визитата,
             а за среща в щаба Шолц. Генералът, на името на която е наречена групата
             армии, обаче отсъства. Според адютанта Малеев изглежда е по планините
             на вила или на лов. Доклад все пак е направен от началника на щаба граф
             Шверин. Странно време за отдих, когато австроунгарският корпус отстъпва
             от позициите си в Албания. Съглашенската офанзива там съвпада с пред­
             приета на Западния фронт. Последната е вследствие на четвъртото за годи­
             ната германско настъпление, което своевременно е разузнато, локализира­

             но и предотвратено. Немската армия преминава окончателно към отбрана.
             Съотношението на силите не е в нейна полза и категорично се променя с
             пристигането на американските войски.
                  След престоя в Скопие, придружен от застигналия го престолонаслед­
             ник, ген. Н. Жеков заминава за инспекция в района на запад от Охридското
             езеро - Мокра планина и Гора Топ. Там е разположена Сборната дивизия.
             Тя единствено удържа своите позиции при австроунгарското отстъпление.
             Българското съединение вместо да остане в резерв, е разположено на без
             това разтегнатия за силите на Царството фронт. От инспекцията на глав­
             нокомандващия лъсват още проблеми. Те са свързани с храната, обувките
             и облеклото на бойците. Има заболели от „испанската инфлуенца“ и ня­
             колко смъртни случаи. Проличава и упадък на духа. Младши-подофицерът
             Стефан Иванов гласно изказва негодувание от състоянието на снабдяване­
             то, но още повече с положението по родните им села. „Там обраха и иззеха
             всичко, а ние ходим боси и гладни“ - за скъсаната нишка на снабдяването
             пресъздава индивидуалния протест адютантът. На войника е простено за
             волността, но по-нататък в обиколката положението не е по-розово. При
             прегледа на 71-ви полк едва не избухва бунт. Той е предотвратен от бързата
             и адекватна намеса на ген. Жеков. Скоро заповядва за бърза доставка на не­
             обходимото облекло и обувки не само за тази част, но и за други подразде­
             ления. За случаите и общата оценка са запознати навръщане - в Охрид ген.
             Т. Кантарджиев, в Прилеп ген. Щойбен и в Скопие ген. Шолц. Последният
             обстоятелствено докладва за положението във всички подчинени на него
             съединения. С озадачение е посрещнато искането му за смяната на начал­
             ника на 3-а дивизия ген. Н. Рибаров. Повод за това е недобре укрепената
             позиция. Българският офицер е защитен, като са напомнени дотогавашни­

             342
   339   340   341   342   343   344   345   346   347   348   349