Page 344 - kustendil_stolica
P. 344
Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война
С нас беше художникът Борис Денев, който после направи много пас
телни скици на девойките - рисуваше ги бързо, както го гледаха усмихнати
с китка на ухото. Една от тия неподражаеми скици, рисувана от едно възхи
тено око, от едно вдъхновено око, пазя и сега. Такава скица трябва да има
запазена и у Антон Сташимиров. Другите бате Борис ги подари на девой
ките и те ги отнесоха със себе си в Македония“.79 Писателят, художникът и
критикът се възхищават на красотата на младостта, посетила Кюстендил.
Тънките струни на човешката душа са докоснати. Резултатът е в спомена и
портретите, останали от пребиваването на освободените скопски гимнази
сти в Главната квартира.
Скоро към града на Вардар потегля и Н. Жеков. Не за да върне визитата,
а за среща в щаба Шолц. Генералът, на името на която е наречена групата
армии, обаче отсъства. Според адютанта Малеев изглежда е по планините
на вила или на лов. Доклад все пак е направен от началника на щаба граф
Шверин. Странно време за отдих, когато австроунгарският корпус отстъпва
от позициите си в Албания. Съглашенската офанзива там съвпада с пред
приета на Западния фронт. Последната е вследствие на четвъртото за годи
ната германско настъпление, което своевременно е разузнато, локализира
но и предотвратено. Немската армия преминава окончателно към отбрана.
Съотношението на силите не е в нейна полза и категорично се променя с
пристигането на американските войски.
След престоя в Скопие, придружен от застигналия го престолонаслед
ник, ген. Н. Жеков заминава за инспекция в района на запад от Охридското
езеро - Мокра планина и Гора Топ. Там е разположена Сборната дивизия.
Тя единствено удържа своите позиции при австроунгарското отстъпление.
Българското съединение вместо да остане в резерв, е разположено на без
това разтегнатия за силите на Царството фронт. От инспекцията на глав
нокомандващия лъсват още проблеми. Те са свързани с храната, обувките
и облеклото на бойците. Има заболели от „испанската инфлуенца“ и ня
колко смъртни случаи. Проличава и упадък на духа. Младши-подофицерът
Стефан Иванов гласно изказва негодувание от състоянието на снабдяване
то, но още повече с положението по родните им села. „Там обраха и иззеха
всичко, а ние ходим боси и гладни“ - за скъсаната нишка на снабдяването
пресъздава индивидуалния протест адютантът. На войника е простено за
волността, но по-нататък в обиколката положението не е по-розово. При
прегледа на 71-ви полк едва не избухва бунт. Той е предотвратен от бързата
и адекватна намеса на ген. Жеков. Скоро заповядва за бърза доставка на не
обходимото облекло и обувки не само за тази част, но и за други подразде
ления. За случаите и общата оценка са запознати навръщане - в Охрид ген.
Т. Кантарджиев, в Прилеп ген. Щойбен и в Скопие ген. Шолц. Последният
обстоятелствено докладва за положението във всички подчинени на него
съединения. С озадачение е посрещнато искането му за смяната на начал
ника на 3-а дивизия ген. Н. Рибаров. Повод за това е недобре укрепената
позиция. Българският офицер е защитен, като са напомнени дотогавашни
342

