Page 343 - kustendil_stolica

Четвърта глава • По пътя на погрома

да са и старшите съюзници. Военният пълномощник при тях свършва само
мръсната работа. И за нея, колкото и да е чудно, се намират хора с желание.
След злополучния разговор между генералите Жеков, Ганчев и престо­
лонаследника последните двама остават да пренощуват в Кюстендил. Зами­
наването им на з юли съвпада с пристигането на министъра на войната ген.
С. Савов и на вътрешните работи М. Такев. Членовете на кабинета идват с
искането за освобождаване от армията на лица, лоялни на управляващата
коалиция. Главнокомандващият показва склонност да отстъпи, защото са
му представени доводи за саботиране от старата администрация. Договор­
ката е за изтеглянето на ограничен брой и най-необходимите за целта.77
Последните дни на юни и първите на юли са изключително напрегнати в
Кюстендил. При прохождането на новото правителство логична е помощта
от Главната квартира. Тя не само се ухажва от властниците, но и от австро-
унгарската легация. На ген. Жеков не му е оставена възможност да получи
и най-малка политическа преднина. Своевременно са му спуснати двама
подчинени, възприемани от него по-скоро като спирачки. Окончателно му
е отнет шансът да избира сам екипа, с който да работи. Възстановяването на
тандема е проигран, а за кюстендилската тройка и дума не може да става.

Кратките по време височайши визити си имат своята непосредствена
цел. С друг характер са масовите посещения. На 8 юли 1918 г. около 12 часа
на пладне с влака в Кюстендил пристигат представители на скопската гим­
назиална младеж. По подобие на добруджанските и македонските българи
засвидетелстват уважение към военното ръководство. На гарата са посрещ­
нати от адютанта Л. Малеев, видни граждани и ученици. Приветствани са
от К. Бързачки - директор на Девическата гимназия в града. От страна на
гостите отговаря Хаджииванов. След разменените любезности всички по­
теглят по познатия маршрут към площада. От двете страни на улицата са
акламирани от подготвения шпалир кюстендилски граждани. На другата
сутрин скопската младеж дава дневна забава в читалище „Братство“. След­
ва представяне пред Главната квартира, където са посрещнати от ген. Н.
Жеков и множество граждани. Директорът на скопската гимназия Ковачев
признателно благодари на армията. Прочувствено отговаря главнокоманд­
ващият, което е посрещнато с мощно „ура“. Младежите посещават също и
вилата. Третият ден от визитата продължава при небивал интерес. С часове
освободители и освободени разговарят. И най-трогателното събитие си има
край. Това завършва привечер със заминаването на скопяни за София.78
Свидетели на вълнуващия момент са няколко присъстващи интелек­
туалци. К. Гълъбов описва реакциите им към нежния пол: „Когато извиха
кръшното си хоро на площада, всичките обути в червени цървулки, и започ­
наха да подхвърлят малките си крачета, Антон Страшимиров се разчувства
толкоз много, че ме дръпна настрана и рече:
- Константине, трябва да се махна. Душата ми не може да издържи на­
пора на толкова много красота.
И се отдалечи разтреперан.

341