Page 36 - kustendil_stolica
P. 36
Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война
гите корекции остават за мирната конференция. Ако, разбира се, съседите
не изберат противниковия лагер, и тогава е резонно да бъдат наказани. Ду
мата на Берлин се чува в София, тя тежи и чрез заема, сключен от България
с банковия синдикат, оглавяван от Дисконто Гезелшафт. По стар обичай и
царят е договорил малък изгоден частен кредит за себе си. Пари трябват
винаги - и при мир, и на война.
След повече от половингодишно изчакване през май 1915 г. в конфли
кта се намесва Италия, но не на страната на съюзниците си. Тя предпочи
та другия лагер. Така резултатът сред великите сили става четири на два в
полза на Антантата, или с доста мъки четири на три, ако добавим сред го
лемите Османската империя. Тя е определена за слабото звено и чрез ней
ното изваждане от войната се вижда свързването на Русия с останалите й
съюзници. Те струпват десантни войски в Средиземноморието и започват
операция по превземането на Проливите. Скоро на Галиполийския полу
остров офанзивата зацикля. От Антантата явно отново си спомнят за побе
доносната българска армия, която години по-рано достига тези земи. Всеки
иска да има сигурна връзка със съюзниците си. Включването на България
във войната може да създаде такава и за двата блока. Чрез превземането
на Проливите Петербург влиза в съприкосновение с останалите държави
от Антантата. Така се облекчава положението на фронта й, определян като
Източен, а защо не и на Кавказкия. Сърбия също получава сериозна глътка
въздух. Натискът върху нея иначе се намалява само чрез руски удари от из
ток или италиански от юг по Двуединната монархия. Последната трябва да
воюва вече на три фронта. Западният фронт, на който всички стратези по
това време се надяват да спечелят войната, ангажира основно германското
внимание, без ни най-малко да намалява участието си на изток. От Берлин
знаят за възможността София да тръгне срещу Белград и трасето по геопо-
литическата ос през Цариград до Багдат и Басра да се осигури по един кате
горичен начин. Тези дипломатически комбинации успешно са определени
от един съвременник като „българското лято“.
Сред управляващите среди в Царството надделява мнението да се вземе
страната на Централните сили. От тях идват преките гаранции за разши
ряване с безспорната и спорната зона и територии в Стара Сърбия. Този
резултат задоволява също и македонското движение. Преките преговори
с Османската империя вдъхват надежди и за промяна на статуквото в Из
точна Тракия. Аванси са оставени и към промяна на румънските и гръцки
те предели, ако заемат противниковата страна. Сподавени са гласовете на
инакомислещите, дори такива като на водача на стамболовистите Никола
Генадиев от управляващата коалиция. Мнението му за вземане на страната
на Антантата се споделя и от лидери на опозицията. Нейните усилия също
са елиминирани още повече някои от разноликия й състав са заподозре
ни не без основание в саботажни действия. Опитът да се изкупи зърнената
реколта чрез използването на англофренски капитали и се промени външ
нополитическият курс, става достояние под наименованието „Деклозиеро-
34

