Page 39 - kustendil_stolica

Първа глава • Развяване на знамената

рейте имат своя синагога и училище. Мюсюлманите ползват една от много-
то джамии и също имат училище.
Кюстендил е място, където дейност развиват редица сдружения. Сред
тях по-значими са женското дружество „Майчина любов“, гимнастическо­
то дружество „Осоговски юнак“, спортно дружество, туристическо друже­
ство, певческото дружество „Кавал“, дружество „Червен кръст“, „Дружество
за борба против туберкулозата“. Благотворителната им дейност е насочена
към „Ученическата трапезария“ и окръжния приют, разположен в помеще­
ния около църквата „Св. Мина“.
Стремежът да се превърне градът в модерен курорт, се подплатява в
редица инвестиции в градоустройството. През този период завършва ре­
конструкцията на „Чифте баня“. Задачата е чрез нея да се предлагат ви­
сококачествени балнеоложки услуги. Кюстендилската минерална вода има
редица качества и е известна с лечението на разнообразни заболявания. В
града действат още „Алай баня“, отредена за войниците, и „Дервиш баня“ -
за по-бедното население. Сред туристическите атракции важни място за­
ема хълмът Хисарлъка, където в продължение на десетилетия се залесява
нова растителност и се оформя парк. В част от него са открити находки от
късноантична и средновековна крепост. Друга природна атракция предла­

га Градската градина, разположена в западния район в посока към Крива
паланка.
Към съседните по-важни градове водят шосета. Държавните свързват
Кюстендил с Дупница, Босилеград, Радомир и границата при „Деве баир“.
Общинските изграждат местната сухопътна мрежа. Въпреки постоянните
грижи за особено качество на пътищата трудно може да се говори. Модер­
ният транспорт се осъществява по наскоро откритата железопътна линия
до Кюстендил и Гюешево. Така връзката от столицата е обезпечена до са­
мата държавна граница. Съобщенията се реализират по пощата и телегра­
фа. Телефонизацията закъснява. „Центърът на окръга - град Кюстендил,
е единственият от всички други в Царството, който е свързан с телефон с
никой град и даже вътрешна градска телефонна служба няма“ - докладва
през предвоенната 1914 г. управителят Вл. Караманов. Този вопъл явно е
чут, защото скоро от града се обаждат до столицата по телефон през Дупни­
ца и Самоков.
След административни промени в началото на XX в. към Кюстендилска
е присъединена Босилеградска околия. Общо обединената единица включ­
ва 39 общини. Градът също има такъв статут. Той едновременно е център на
окръг, околия и община. Населението му според преброяването от 1910 г.
се състои от 13748 души, от които 11574 българи, 1250 евреи, 104 турци, 725
цигани и останалата малка част от други народности. Грамадното мнозин­
ство се допълва от постоянното прииждане на бежанци. Според околий­
ския началник след двете балкански войни в Кюстендил се заселват 740
души. Правителството отпуска безплатно строителна дървесина за тях и за
пострадалите от района. Последните са предимно от Босилеградско, откъ-

37