Page 37 - kustendil_stolica

Първа глава • Развяване на знамената

ва афера“. Не помагат и преките заплахи като отправените от земеделския
водач Александър Стамболийски към цар Фердинанд на аудиенция, дадена
на опозицията. Предреченият фатален изход за държавата и династията
при евентуална загуба не стряска монарха. Под различни предлози, обле­
чени в конкретни обвинения, на Н. Генадиев, Ал. Стамболийски и редица
техни поддръжници са осигурени килии в централния затвор. Курсът към
Централните сили е завършен с подписването на 24 август 1915 г. на реди­
ца споразумения на България с Германия, Австро-Унгария и Османската
империя.1
В Кюстендилския край, както в цялата държава, протичат процеси на
възстановяване от предходните Балкански войни. Политическите под­
дръжници на управляващата коалиция от либерали, народно-либерали и
младо-либерали поемат административния връх. За окръжен управител е
назначен стамболовистът Владимир Караманов, който има известен опит
от ръководството на подобни структури в Плевен, Струмица и Кукуш. В око­
лийското управление началник е Ив. Гърков. При изборите за XVII Обик­
новено народно събрание депутати стават шестима представители на ли­
бералната коалиция - Величко Кознички, К. Провадлиев, Вл. Чернев, Хр.
Янков, Хр. Георгиев и Ненко Хранов. Следват ги земеделците Александър
Ботев, Александър Механджийски, Хр. Божички и Хр. Радойков и демокра­

тите Христо Славейков и Крум Чапрашиков.2 На кметския стол в Кюстен­
дил обаче остава народнякът Димитър Манчов, който явно държи мнозин­
ството в Общинския съвет.3
Стопанството не изпитва големи затруднения поради относително
кратките военни действия. Растеж отбелязват редица земеделски отрасли.
Колебанията в добивите се дължат предимно на почвено-климатичните
условия. В сравнение с 1912 г. с около 50 000 дка нарастват площите, засе­
ти със зърнени култури, като достигат през 1915 г. 837210 дка на окръжно
ниво. Традиционен за района, тютюнът бележи ръст, а търсенето му насър­
чава около 20 села в Кюстендилска околия да започнат интензивно отглеж­
дане. Това става за сметка на упадъка на лозарството след катастрофалните
резултати от заболяването с филоксера. Освободените площи в селата Гра­
ница, Берсин, Неделкова Гращица, Згурово, Пелатиково, Ваксево, Койно,
Коняво, Горна и Долна Гращица, Таваличево, Лиляч, Жабокрът, Багренци,
Лозно, Радловци, Соволяно са заети от тази култура. Все пак лозарството не
е за отписване, като се засаждат нови сортове, устойчиви на филоксерата, и
в околията са заети около 18000 дка.
Кюстендилско е известно като „овощната градина на България“. В мно­
го от селищата от плодовата реколта зависи поминъкът на населението.
Първо място заемат сливовите насаждения, от които се произвеждат пре­
димно печени сливи, и разбира, се ракия. Отглеждат се ябълки, круши, че­
реши и редица други плодове, защото в околията почти всичко вирее добре.
Заетите площи са повече от 27000 дка, където се отглеждат над 8оо ооо
различни овощни дървета. За развитието на бранша положителна роля иг­

35