Page 40 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

дето 64 семейства, или 220 души, търсят своето препитание чрез преселва­
не в Източна България. Други 8о души от околията емигрират в чужбина,
предимно в Америка.4

Белезите на въоръжените конфликти зарастват бавно. След балканския
конфликт Министерството на войната започва събирането на трофейното
турско и сръбско оръжие. Укриващите са заплашени със съд и надлежна
максимална глоба. Централният комитет на обществената предвидливост
утвърждава пределните цени на редица хранителни продукти. Инициати­
вата принадлежи на общинските съвети. Така Кюстендилският определя
към края на юни 1915 г. максимални стойности на следните видове месо
за килограм - говеждо - 1 лв., телешко - 1.10 лв., овнешко - 0.90 лв., аг­
нешко - о.8о лв., козе - 0.70 лв., ярешко - о.бо лв., свинско - 1.20 лв., и
сланина - 1.6о лв. Цените им на фона на дневната заработка показват и
покупателната способност. Например средната надница за 1915 г. на общ
работник в Царството е 2,79 лв., а на зидар - 4,48 лв. Всеки трябва да си
прави сметката какво месо да предпочете.
На континента бушува война и двете групировки осигуряват запаси от
храни. Въпреки все още обявения неутралитет, окръжните управители са
задължени да предупредят общинските кметове и околийските начални­
ци за засечени съмнителни сделки. Вл. Караманов нарежда на своите под­
ведомствени: „Министерството на Вътрешните работи и народното здраве
има сведения, че разни лица купували по селата храни с цел да ги изнасят в
странство, някои дори гонили целта да предизвикат изкуствено повдигане

на цените и с това да причинят движение в Царството“. Предупреждението
идва на 21 август 1915 г., дни преди окончателното определяне на държава­
та към една от двете воюващи групировки. Спекулациите с хранителни про­
дукти се наблюдава и продукцията подлежи на изземване по твърди цени
от Комитета за обществена предвидливост.5 Нареждането е в момент, кога-
то се развива мащабната схема, известна под името „Деклозиерова афера“.
Планът на Съглашението предвижда създаването на дефицит чрез износ на
зърнени храни и придръпването на България в неговата орбита. Заговорът
не само е разкрит, но е и закъснял, защото управляващите фактори предпо­
читат Централните сили.6
Германия играе ключова роля при оформянето на споразуменията и
постигането на необходимия компромис с останалите съюзници. Мекленб-
ургският херцог Иохан Албрехт е натоварен със специална мисия от кайзер
Вилхелм II личното да убеди цар Фердинанд в превъзходството на Берлин.
Той пристига в София и ловко участва в последните уточнения. На 24 ав­
густ 1915 г. България окончателно се определя на страната на Централните
сили. Така съюзът от Троен става Четворен. Под това име той остава из­

вестен през войната, а и по-късно, защото повече държави към него не се
присъединяват. Само четири срещу останалия свят, но това тогава още не
се знае. Тежестта на избора е очертан с подписването на редица документи.

38