Page 418 - kustendil_stolica

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война

я променя. Петдесети и трети полк бързо е прехвърлен на северния фронт.
Там се сражава срещу съглашенците, предимно румънци и руси. Участва
в защитата на Добрич, пробива на Кубадин, освобождава Бабадаг и Тул-
ча. Следващата година отстоява в кървави боеве позициите си на р. Серет.
Войната срещу Румъния и Русия е спечелена и принос има частта с кюстен­
дилско участие. През последната година от конфликта тя отново е върната
на Южния фронт. Изпратена е на отговорните участъци на кота 1050 и на
Добро поле. Пробивът на съглашенците на последното място не може да
отнеме неувяхващата бойна слава на 53-и полк. Навеки там остават бези­
менните герои, предвождани от славния им командир генерал-майор Кон-
станин Ламбринов. Сега няма нужда от въпрос. Юнаците от двата полка
изпълняват своя дълг. Ненапразно в историята остават под нарицателното
„железни“.
Погромът и примирието от 29 септември 1918 г. изваждат България от
Първата световна война. Оцелелите от бойните части се прибират в Кюс­
тендил и района. Загиналите остават по бранните поля. Гробовете им са
под зависимостта на произвола на съдбата и случайността. Тъжно е, но по­
бедителите на Балканите си отмъщават и на умрелите. Живите ги очаква
също нерадостна съдба. Те опитват от горчивата чаша на окупацията. Тя

се оказва не чак толкова дълбока. Изпиването на тази на мирния договор,
по-скоро диктат обаче, се превръща в национална травма. Денят 27 ноем­
ври 1919 г. нанася съкрушителен удар върху българския национален идеал.
До берлинската и букурещката се появява ньойската бразда. Кюстендилско
губи Босилеградския край, а България - Западна Тракия, Струмишко и За­
падните покрайнини. По-лош резултат държавата не получава от нито една
война. Този е отговорът на множество незададени въпроси.
В града се завръщат местните бойни части. Подслон намират изпита­
ните дейци на революционното движение. Бежанският поток продължава
с неотслабващи темпове. До македонските се нареждат и западнопокрай-
нинските българи. Те обаче не се отказват от борбата. В Кюстендил и ра­
йона отново започва да кипи конспиративна дейност. Легалните проявле­
ния също дават своята лепта. До „Вратата към Македония“ се появява още
една - „Вратата към Западните покрайнини“. Кюстендил е на своя пост все
до преврата от 19 май 1934 г. Тогава ключовете от двете врати са поставени
единствено под контрола на държавата. България прави още един опит да
осъществи националното си обединение през Втората световна война. То е
реализирано непълно и за кратко, само за малко повече от три години. Зад
границите на държавата остават компактни български маси. Те са поставе­
ни за пореден път в условията на жестока асимилация. Опитите за промяна
на политическата конюнктура дават слаби плодове. България е длъжник на
своите традиционни малцинства на Балканите.
От борбите и войните, водени от българския народ през последното из­
дание на неговата държавност, остава незавършеният идеал. Той се отъж­
дествява изконно с обхвата на Санстефанския прелиминарен договор. Към

416