Page 413 - kustendil_stolica
P. 413
Заключение
лансират за началник на ЩДА генерал-майор Констанин Жостов. Той се
ползва с името на отличен професионалист, но показва липсата на по
литическа гъвкавост. Пламенен патриот, доблестният военен не може да
преглътне неправдите, вършени от факторите в армията, държавата и съ
юзниците. Не само е строен в редицата на техните противници, но му е
отредено мястото да я оглавява. Конфликтите с този силен фронт изпра
вят началника на ЩДА пред дилемата на професионалното му оцеляване.
Сред неприятелите му изпъква фигурата на монарха, премиера и водещи
германски генерали. Включени и антуражите им, борбата става безми
лостно жестока и обречена. Генерал Константин Жостов удържа на своя
пост, но не и на коварната болест. На 30 август 1916 г. напуска завинаги
Кюстендил и този свят. И в този случай стои без отговор въпросът какво
би станало, ако способният военоначалник остана жив и на своето място
в Главната квартира.
Не е по-радостна съдбата на наследилия го на поста началник на ЩДА
полковник, по-сетне генерал-майор Иван Луков. Предвоенен фаворит на
главнокомандващия ген. Н. Жеков, между двамата няма съществени търка
ния. Заедно с началника на Полската канцелария полк. Михаил Сапунаров
формират монолитна кюстендилска тройка. Силата им обаче своевремен
но е установена и сломена. Другата тройка монархът, правителството и съ
юзниците, се изправят в борба срещу им. Политическата власт надделява
и върхът в Кюстендил е променен. Първоначално е отстранен Сапунаров,
а по-сетне и Луков. От тройката и за кратко тандем, в Главната квартира
остава само Жеков. Той обаче се стреми да запази относителна независи
мост и близо седем месеца съвместява длъжността на главнокомандващ и
началник на ЩДА. По същото време идва и денят за разплата с единия от
факторите - премира и правителството. И под натиска на висшия военен те
са отстранени с удобен нему кабинет.
Останалите два фактора обаче не бездействат. Монархът и старшите съ
юзници налагат нов началник на ЩДА - генерал-майор Христо Бурмов, и
даже помощник на главнокомандващия - генерал от пехотата Георги Тодо
ров. Генерал Н. Жеков трудно преглъща натрапените назначения. Те обаче
идват за него в момент на върховни физически изпитания. Няколко дни
преди офанзивата на съглашенците той е транспортиран за лечение във
Виена. И следният въпрос не може да получи отговор - какво би станало,
ако Жеков и Луков са в Кюстендил, а Бурмов на Добро поле. Дали краят на
войната можеше да бъде друг.
Отношенията в Главната квартира на Действаща армия не винаги са
на необходимата висота. Интригите и съмненията ронят единството между
най-висшите офицери от институцията. Значима част са привнесени отвън.
Сред тях се откроява фигурата на монарха и в по-малка степен на премиера.
Дългата ръка на старшия съюзник достига чак до Кюстендил. Резултатът от
комбинацията са скандали и кадруване за сметка на върха на българското
военно командване.
411

