Page 417 - kustendil_stolica
P. 417
Заключение
ни са убийства, палежи и мародерство над цивилните български жители.
В резултат на погрома 35 души се прощават с живота си, а е унищожено
имуществото на 317 домакинства. Босилеградско през тази и предишните
войни за трети път привлича сръбския гняв. Рецидивът е налице, но едва
ли му е съдено да бъде спрян завинаги. Държавата обезщетява пострадали
те с безвъзмездна финансова помощ. Дръзкото нападение е извършена на
около 40 км от Главната квартира, а множеството от мъжете са по фронто
вете на войната. На въпроса подобни събития случват ли се на други места в
довоенните предели на Царството, отговорът е не. Уникално престъпление,
дълго позатулвано от историята.
Със сигурността се случва още един прецедент, но този път в Кюстендил.
На 24 и 27 септември 1918 г. Главната квартира е превзета от собствените
си български войници. Също уникален случай в родното минало, а може би
не само в него. Прозаичният му резултат е добре познат зад граница. В рам
ките на Царството обаче се сътворява нещо непознато. Българи се изправят
срещу българи не в битови или криминални спречквания. Чрез насилие се
търси политическа отговорност. Отекват изстрели и от отворените рани се
стичат капки братска кръв. В Кюстендил проблясват едни от първите искри,
характерни за гражданската война. Те са част от снопа, запалил опита за
преврат, по-популярен под названията Владайски събития или Войнишко
въстание. Цепнатините в националното единство се очертават. Постепенно
те се отварят повече и в тях пропадат много българи, застанали от двете
страни на барикадата. Раната, отворена тогава, дава злокобното начало на
разделението на нацията. Финалът му след век не се вижда.
От Кюстендилския край през световния конфликт са мобилизирани две
бойни части. Единият е 13-и пехотен Рилски полк, а другият 53-и пехотен
резервен полк. В тях се рекрутират войници и от други околии на окръга и
на държавата. Те имат различна историческа съдба. Рилският полк участва
в настъплението срещу Сърбия през Поморавието, Косово поле и Вардарска
Македония. В кървави сражения и тежък поход освобождава редица сели
ща, между които и Гевгели. След зимен престой край Вардар е прехвърлен
на границата край Струма. Оттук участва в завземането на Рупелското де
филе и настъплението в Беломорието. Героично и решително се проявява
в боя при Еникьой. Ненапразно на паметника на падналите герои Рилци, в
краката на боеца, до още само две, стои названието Еникьой. Частта остава
да защитава позициите си на брега на „тиха Струма“ до самия край на въо
ръжения конфликт.
Петдесет и трети полк има много по-дълъг и вълнуващ боен път. Той
участва във войната със Сърбия само във Вардарска Македония. Освобож
дава Царево село и Велес, побеждава в редица сражения подразделения на
западния съсед. Сблъсква се с англо-френския корпус по Клепа планина и
го изтласква до окрайнините на Гевгели. Зимува край Вардар и е изтеглен
на Беласица. Настъпва през Рупелското дефиле и в Беломорието. Дотук
съдбата му е сходна с тази на Рилци. Войната с Румъния обаче съществено
415

