Page 415 - kustendil_stolica
P. 415

Заключение


             веното отбелязване на светски и религиозни събития. Те обаче са в едино­
             действие с местната власт и населението. Невинаги преследваната цел се
             постига и недоволство пораждат дистанцирането на кюстендилци от някои

             прояви. С провличането на войната се констатира намаляването на ентуси­
             азма им, но това е характерно не само за тях.
                  Важно събитие в местната история остава провъзгласяването на 16
             май 1917 г. на генерал-лейтенант Никола Жеков за „почетен кюстендилски
             гражданин“. Оказана е чест, с която дотогава са удостоявани само две лич­
             ности. Изграждането на специална вила на Хисарлъка и преместването на
             главнокомандващия в нея също е знаково за усилията на военните и цивил­
             ната власт. Обектът е включен в маршрута на всеки високопоставен гост. В
             него се дискутират значими въпроси от спектъра на въоръжения конфликт.
             Вилата обаче става повод за слухове. Тя се отъждествява с моралната раз­
             вала на главнокомандващия и на офицерския състав. Мълвата надхвърля
             градските черти и получава национална известност. Колизията води до не­
             доверие. Въпреки горчивите хапове от недоказаните обвинения ген. Н. Же­
             ков остава привързан към града. Последната му воля е да бъде погребан на
             Хисарлъка на изток от вилата. Повече от половин век след произнасяне на
             завещанието му все още не е изпълнено. Тук въпросът защо няма своя ед­
             нозначен отговор. Политическата конюнктура явно е сред основните преч­
             ки. Незнанието и незаинтересоваността обаче успешно й партнират.
                  Чрез Главната квартира редица именити интелектуалци попадат в
             Кюстендил. Една част постоянно работи във военната институция и за дъл­

             го пребивава в града. Сред тях са литературните критици Владимир Васи­
             лев и Константин Гълъбов. Първият изживява изгаряща любовна страст с
             месната девойка Цвета Ленкова. Кюстендилският зет Кирил Христов също
             често пребивава, основно при своята балдъза Елена Палашева, която от­
             глежда двете му деца. При нея известният творец работи над редица свои
             произведения. Закратко и ползотворно за творческите си проникновения
             отскача чувствителният Антон Сташимиров. С проблеми по службата се
             явява сърдитият Георги Порфириевич Стаматов. Дните си в казармата брои
             капризният Стоян Загорчинов. Под пагоните на цензор действа лиричният
             Емануил Попдимитров. В града сегиз-тогиз идва начинаещият белетрист
             Димитър Шишманов. Задълго в едно училище преподава прохождащата
             поетеса Елисавета Белчева, по-сетне наречена Багряна. Някои от творците
             се събират в елитарни компании. Особено привлекателен за тях е хълмът
             Хисарлъка, където явно черпят вдъхновение. Естетите на словото не са
             сами. Сред майсторите с четката е военният художник Борис Денев. Кюс­
             тендил е сцена на техния порив и изява. Присъствието на творците му дава
             друг облик. Градът обаче също маркира своя знак върху техните души. Една

             симбиоза, останала завинаги. И на въпроса кога повече известни интелек­
             туалци живеят или пребивават тук, отговорът може да бъде - много рядко
             за такъв период от време.

                                                                                                        413
   410   411   412   413   414   415   416   417   418   419   420