Page 415 - kustendil_stolica
P. 415
Заключение
веното отбелязване на светски и религиозни събития. Те обаче са в едино
действие с местната власт и населението. Невинаги преследваната цел се
постига и недоволство пораждат дистанцирането на кюстендилци от някои
прояви. С провличането на войната се констатира намаляването на ентуси
азма им, но това е характерно не само за тях.
Важно събитие в местната история остава провъзгласяването на 16
май 1917 г. на генерал-лейтенант Никола Жеков за „почетен кюстендилски
гражданин“. Оказана е чест, с която дотогава са удостоявани само две лич
ности. Изграждането на специална вила на Хисарлъка и преместването на
главнокомандващия в нея също е знаково за усилията на военните и цивил
ната власт. Обектът е включен в маршрута на всеки високопоставен гост. В
него се дискутират значими въпроси от спектъра на въоръжения конфликт.
Вилата обаче става повод за слухове. Тя се отъждествява с моралната раз
вала на главнокомандващия и на офицерския състав. Мълвата надхвърля
градските черти и получава национална известност. Колизията води до не
доверие. Въпреки горчивите хапове от недоказаните обвинения ген. Н. Же
ков остава привързан към града. Последната му воля е да бъде погребан на
Хисарлъка на изток от вилата. Повече от половин век след произнасяне на
завещанието му все още не е изпълнено. Тук въпросът защо няма своя ед
нозначен отговор. Политическата конюнктура явно е сред основните преч
ки. Незнанието и незаинтересоваността обаче успешно й партнират.
Чрез Главната квартира редица именити интелектуалци попадат в
Кюстендил. Една част постоянно работи във военната институция и за дъл
го пребивава в града. Сред тях са литературните критици Владимир Васи
лев и Константин Гълъбов. Първият изживява изгаряща любовна страст с
месната девойка Цвета Ленкова. Кюстендилският зет Кирил Христов също
често пребивава, основно при своята балдъза Елена Палашева, която от
глежда двете му деца. При нея известният творец работи над редица свои
произведения. Закратко и ползотворно за творческите си проникновения
отскача чувствителният Антон Сташимиров. С проблеми по службата се
явява сърдитият Георги Порфириевич Стаматов. Дните си в казармата брои
капризният Стоян Загорчинов. Под пагоните на цензор действа лиричният
Емануил Попдимитров. В града сегиз-тогиз идва начинаещият белетрист
Димитър Шишманов. Задълго в едно училище преподава прохождащата
поетеса Елисавета Белчева, по-сетне наречена Багряна. Някои от творците
се събират в елитарни компании. Особено привлекателен за тях е хълмът
Хисарлъка, където явно черпят вдъхновение. Естетите на словото не са
сами. Сред майсторите с четката е военният художник Борис Денев. Кюс
тендил е сцена на техния порив и изява. Присъствието на творците му дава
друг облик. Градът обаче също маркира своя знак върху техните души. Една
симбиоза, останала завинаги. И на въпроса кога повече известни интелек
туалци живеят или пребивават тук, отговорът може да бъде - много рядко
за такъв период от време.
413

