Page 58 - kustendil_stolica
P. 58
Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война
Към 14 октомври 1915 г. в Кюстендил са разположени множество под
разделения и учреждения. Тринадесета маршева дружина и 13-а допълняю-
ща дружина от 7-а дивизия обитават казармата с общ числен състав от 340
души. Трети етапен полк от 3-а Балканска дивизия се помещава в района на
джамията на улица „Александровска“ №463. При „Големия мост“ битуват
142 души от 13-а опълченска дружина, а 13-а етапна дружина е в махала
„Аджундар“. Щаба срещу пощата обитават 13-0 военнополково окръжие,
Кюстендилското комендантско управление и командването на 26-а опъл
ченска дружина, която охранява жп линията Кюстендил-Гюешево. Мест
ната военна болница се помещава в сградата на държавната, а етапната на
Мъжката гимназия. В последната е установена евакуационната комисия на
2-ра разпределителна болница. Помещенията на окръжната ветеринарна
лечебница приютяват ветеринарната лечебница на 2-ра армия. Втора ар
мейска хлебарска полурота е в Земеделското училище, а в двора му транс
портното депо на 2-ра армия. На гарата лагеруват 2-ри военен разходен ог
нестрелен склад, 11-и базисен огнестрелен склад, 2-ри базисен огнестрелен
парк и з-и огнестрелен парк. В трапезарията е разположен разходният са
нитарен склад на 2-ра армия, а в училище „Отец Паисий“ разходният мага
зин на 3-а дивизия.44 По всичко личи, че подразделенията имат предимно
тилови функции и са свързани с части от дислокацията на 2-ра армия.
На 14 октомври 1915 г. от София с правителствен влак в 12 часа на обяд
в Кюстендил пристига Общата Главна квартира на Действащата армия.45
Преместването е подготвяно по-дълго време. Още на 5 октомври сграда
та на Девическата гимназия, разположена на централния градски площад,
е реквизирана за военна болница. До вечерта е освободена и занятията са
възстановени, но на 8 октомври са прекратени отново, защото е определена
да приюти Главната квартира.46 Възможно е решението за преместването
да е взето значително по-рано. Съпругата на главнокомандващия свидетел
ства: „Всички разговори около назначения, разпределения и пр. ставаха у
нас. Слушах, разбирах и колебания, и увлечения. Често Никола и ген. Сапу-
наров говореха за всичко. Генерал Сапунаров бе назначен за началник на
канцеларията. Избираше се място за главна квартира: Княжево, Рилския
манастир или Кюстендил. „За“ и „против“ имаше много. Спряха се на Кюс
тендил, далеч от София, по-изолирано, хубави съобщения, трен, автомоби
лен път и пр. За нач.-щаб бе определен ген. Жостов, за адютант на Никола
капитан Стойчев. Заминаха за Кюстендил, а аз останах с детето в София. На
Никола определиха квартира у Хр. Славейков“.47 Едва ли само кумецът и
кумът са взимали всички решения и то в тесен семеен кръг, но върху Кюс
тендил се стоварва тежестта на направения избор. Градът е избран за се
далище на най-висшата военна структура в държавата. Капацитетът му е
достатъчен да поеме всички служби, изграждащи Главната квартира.
Със заповед се командироват главнокомандващият на Действащата ар
мия ген. Н. Жеков с адютанта му ротмистър Ив. Стойчев, началник-щабът
ген. К. Жостов с адютанта му поручик Василев и помощникът му и начал
56

