Page 53 - kustendil_stolica

Първа глава • Развяване на знамената

има по-достоен език. Невярна е само фразата, че се заповядва на войските
да очистят нашата територия от сърби. Такива няма“.33
Манифестът, носещ дата 1 октомври 1915 г., оповестява мотивите за за­
почването на войната. Като се изолира текстът, станал повод за реакция на
ген. Жостов, са изтъкнати редица причини България да влезе във война със
Сърбия. Всичко се върти около загубата на Македония и нежеланието на
Белград да пристъпи към мирна ревизия. Два пъти се споменава името на
тази географска област. На два пъти е посочена основната цел - освобожде­
нието на българите от сръбско иго. Два пъти централните империи са при­
познати като съюзник. „Изтощени и изморени, но не и победени, ние тряб­
ваше да свием знамената за по-добри дни. Добрите дни настанаха много
по-скоро, отколкото можехме да очакваме“ - така лирично е формулирана
причинно-следствената връзка с Междусъюзническата война. Общо взето
фактите се въртят около балканските ни работи. Нищо не се споменава за
въвличане в конфликта със Съглашението. Едва ли в София си мислят, че
той ще бъде избегнат. Манифестът естествено визира обявяване на война
на Сърбия.34 В следващите няколко дни Англия, Франция и Русия офици­
ално заявяват, че се намират в същото положение с Царството.
В ранната утрин на 1 октомври 1915 г. българската армия започва бойни
действия на сръбска територия. Заповед на главнокомандващия ген. Нико­

ла Жеков формулира стратегическата цел пред офицерите, подофицерите
и войниците. Включването във войната се базира на стремежа за нацио­
нално обединение. „Ние не отиваме да туряме окови, а да ги трошим, ние
не отиваме да завоюваме, а да освобождаваме“ - определя на коя от двете
страни на морала застава България. Накърненото достойнство от предиш­
ния конфликт вика за отплата, като Сърбия е припозната за основен ви­
новник, но внимателният прочит буди съмнение, че не всички противници
са назовани. Действията сега засега са срещу Сърбия. Духът на манифеста
логично присъства в заповедта: „Победните знамена, които свихме за по­
добри дни, отново се развяват и под тях стои сплотен, единодушен и силен
целият български народ“. Националното единство в такъв момент безспор­
но е най-важният капитал, но подобно като това от есента на 1912 г. едва ли
може да се очаква.
На 1 октомври 1915 г. българският юнак с щика си отваря вратата на Ма­
кедония. Първите дни на войната започват с победи. Седма дивизия завзе­
ма Царево село и Пехчево, отхвърля противника от Калиманските позиции
и се спуска към Кочани. В боя е въведена и Кавалерийската дивизия, коя­
то продължава настъплението пред пехотата, достигайки Щип и Велес. На
север 3-а дивизия в кървави сражения отхвърля противника от позициите
при Китка и Чопина, обхожда Султан тепе, завзема Крива паланка, пробива
на Страцинската позиция и влиза в Куманово и Прешево. Така към 7 октом­
ври 1915 г. приключва Овчеполската настъпателна операция. Железопът­
ната линия Солун-Ниш е прекъсната за движението на противника. Първи
още на з октомври това правят части от дивизията, след което превземат

51