Page 54 - kustendil_stolica
P. 54
Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война
Враня и изпълняват замисъла на командването.35 Със заемането на Скопие
и Качанишкия проход напрактика са прекъснати комуникациите между
старите предели на Сърбия и Вардарска Македония, или образно казано,
държавата е разсечена на две части. Железниците и пътищата са поставени
под български контрол.36
Първият ден на войната е посрещнат с приповдигнато настроение в
Кюстендилско. Вл. Караманов докладва: „Навлизането на победоносната
българска войска по цялото протежение на граничната линия на окръга в
неприятелска територия се посрещна с най-голяма радост от цялото насе
ление. Духът значително повдигнат“. Преминаването на един аероплан по
посока от запад на изток над центъра на с. Трекляно е единственото отбе
лязано произшествие. Бойните действия се усещат по долитащите звуци от
недалечните сражения. Времето се разваля, завалява дъжд, който по върхо
вете преминава в сняг. Дали сега е подходяща промяната на определението
„Българско лято“ с ново - „Българска есен“. Като изключим междусъюзни
ческия конфликт през XX в., за България войните все започват през този
сезон.
Педантичен в изпълнението на служебните задължения, Вл. Карама
нов държи в течение на събитията прекия си началник - министъра на въ
трешните работи. На 3 октомври новините показват победната перспекти
ва. След падането на Царево село и Пехчево, същия ден на обяд е превзет
градецът Крива паланка. Две тенденции започват да се развиват в резултат
на сраженията - транспортирането към Кюстендил на ранени български
войници и на пленени сръбски. От първите са докарани около юо постра
дали, а от вторите повече от 50 заловени. Този процес кулминира през след
ващите дни и с отдалечаване на сраженията постепенно затихва и придо
бива други характеристики. Сериозният пик е на 4 и 5 октомври, когато на
групи са докарани по обобщени данни над 400 и юоо ранени. Последните
са предимно от 11-и и 46-и полк, сред които има десетина офицери. За ос
видетелстването им от щаба на 2-ра армия назначават комисия в състав -
председател подп. Жабински, командир на 13-и маршеви полк, и членове -
санитарен поручик Тантилов, началник на 7-а армейска етапна болница,
и санитарен поручик Астарджиев, началник на местната военна болница.
Следващия период пристигналите са в „ограничено количество“. Тежко ра
нените са евакуирани във вътрешността на Царството или в столицата.
Пленниците запазват значително по-дълго време числена актуалност.
След първата партида от повече от 50 пленници следват дневно групи от
470, 750, 534, 596, 57, 39, 154, 64, 197 души. Последната дори е разделена
на „136 македонци и 61 чисти сърби“. От други бележки става ясно, че зна
чителна част от предалите се са българи от Македония. Тяхното поведение
подсказва настроението им към войната - „постоянно просят милост и ос
вобождение“. Локализирани са дори участници в Македоноодринското оп
ълчение, награждавани с ордени за храброст. Въобще мотивацията на мест
ните българи да се сражават с българската армия изглежда сведена до нула.
52

