Page 72 - kustendil_stolica
P. 72

Ангел Джонев • Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война



                                   3. През Поморавието, Косово поле
                                           и Вардарска Македония


                  Мобилизацията в Кюстендилско си има своите трудности, на места пре­
             минава с приповдигнато настроение, но общата картина показва липсата
             на особен ентусиазъм. След събирането на запасните започва своевремен­
             ното съсредоточаване на частите по западната граница, защото сръбската
             армия бързо е превозена в района и само с въздържането й от действия се
             пропуска превантивен удар срещу България. Първоначалното прикриване
             на границата с Вардарска Македония съвсем логично е осъществено от 7-а
             дивизия. В Кюстендилско своевременно 3-а погранична рота е развърната в
             дружина. В нейна подкрепа са изпратени две дружини от 13-и полк. Първа
             прикрива направлението към Крива паланка и роти от нея са разположени

             край селата Гърляно и Горно Тлъмино. Втора заема зони за охрана при с.
             Раково и Бег бунар. На тези места подразделенията престояват между 14
             и 21 септември 1915 г. След това са сменени от 32-ри Загорски полк, който
             е авангард на 3-а Балканска дивизия. Тринадесети пехотен Рилски полк е
             комплектован в състав 61 офицери, 5 лекари, 4 чиновници, 5741 войници
             и 581 коня, който с добавени сили е развърнат в 1-ва пехотна бригада с ко­
             мандир полк. П. Сантурджиев. На 24 септември потегля от Кюстендил и
             на няколкодневни преходи по направлението Гърляно-Долно село-Бистър-
             Босилеград-Долна Любата е съсредоточен на 29 септември 1915 г. в райони­
             те на Горна Любата и Мусул. Тук частта заема изходно положение за започ­
             ване на бойни действия.94 От района е рекрутиран личният състав също за
             53-и полк, както и в други формирования от видовете въоръжени сили на
             държавата.
                  Разсичането на берлинската и букурещката бразда от кюстендилски­
             те пехотни части се извършва в ранната утрин на 1 октомври 1915 г. Всяка
             от тях има конкретни заповеди за изпълнение. На границата между двете
             български армии оперира 13-и полк. Неговата задача е стратегически по-
             важна. Според директива № 2 по Действащата армия се взисква „Тринаде­
             сети Рилски полк да настъпи, съгласно дадените му упътвания, към Враня
             и северно от този град, като вземе енергични мерки да се обезпечи десни­
             ят фланг на неприятелските войски, находящи се при Сурдулица и по' на
             юг. Трета Балканска дивизия трябва да бъде готова във всяко време да се
             притече на помощ на 13-и Рилски полк, за което помежду им да се остави
             най-тясна връзка“. Вследствие на нареждането е издадена заповед по 2-ра
             армия, която конкретизира бойния път: „Рилският полк - полковник Сан­
             турджиев - да настъпи в обща посока на Крива Фея-Сливница-Изумна-Ку-
             марево-Враня. На 1 октомври да заеме Крива Фея“.95 Бригадният командир

             лично е инструктиран от началника на ЩДА ген. К. Жостов за целите на
             операцията - „настъпление в долината на р. Морава“.96 Ключово звено за
             военната стратегия в този район се явява превземането на железопътната

             70
   67   68   69   70   71   72   73   74   75   76   77