Page 10 - kustendilski_okrag
P. 10
ниви, градини, ливади, гори, пасища й къщи започва
след януари 1878 г. Най-масово и безкомпромисно то
ва се практикува в кесимджийските села, особено в
Босплсградско и на други места. Доказвайки, че по-
кечето от тези земи били заграбвани от турските бейово
и други властници, селяните от окръга настояват пред
руските административни органи да им признае соб
ствеността върху иовопридобитите имоти. Действител
но. молбите се удовлетворяват.
След Берлинския конгрес въпросът с турските земи
в България навлиза в нова фаза. Отчаяните няколко
хиляди български бежанци от Македония са настаня
вани в турските къщи и получават част от изоставе
ната обработваема земя. Успоредно с това им се от
пуска материална помощ под формата па заеми, кои
то правителството на Драган Цанков им опрощава през
1883 г.12 Но част от избягалите турни се завръщат,
които заедно с пълномощниците на иезавърналпте се
предявяват искания за връщане иа земите им. Въпро
сът се поставя и пред турското правителство и вели
ките сили за съдействие — нещо което създава доста
трудности иа руските власти. Успоредно с това през
следващата година в Краище възниква масов глад,
отчаял населението, което в никакъв случай не иска
да удовлетворява претенциите на довчерашните го
сподари.13
Управляващите през периода 5. VI. 1879 — 22. III.
1880 г. консерватори се опитват да решат противоре
чията между българи и турни като възвръщат имо
тите иа последните. Създават се специални окръжни
комисии, съдсйствуващи за настаняване на завръща
щите се турски бежанци и връщането иа отнетите им
имоти или за продажбата на земите на незавърпалп-
те се.
Ако в останалите райони па Княжеството пробле
мът се разрешава, то в Кюстендилски окръг и Северо
западна България съпротивата иа българското на
селение пречи сериозно. Селяните не отстъпват заети
те земи. От съдебните документи иа Окръжния съд —
Кюстендил се вижда, че за една година от средата на
1879 г. са продадени едва 197 имота на около 40—50
турди — вероятно незавъриали се или па доброволно
11
