Page 6 - kustendilski_okrag
P. 6
I. СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО ДО НАЧАЛОТО
НА XX ВЕК
1. Икономически проблеми и развитие
К р а т ъ к ф и з и к о - г е о г р а ф с к и п рег л с д.
При Временното руско управление до април 1879 г.
създадените Кюстендилски, Дуппишки и Радомирски
окръзи функционират в състава на Софийска губерния.
След оттеглянето на руската администрация и устано
вяване па българското управление губерниите се за
криват и остават окрупиенитс окръзи. На 10 май 1880
г. територията на Радомирско и Дупнишко са включе
ни в Кюстендилски окръг.1 Заедно с Кюстендилска и
Босилеградска околни окръгът заема 4440,87 кв. км.
Впоследствие настъпват периодически изменения, по
общо взето територията не намалява.2
Повърхността на Кюстендилски окръг има планин
ски, полупланински и полски характер. Главните маси
ви са Рила, Осогово и Коиявска планина, следвани от
полупланинските райони — платото Каменица, част от
Ппяиец, части от Краище и Кюстендилската котловина.
А полските и котловинни райони са Кюстендилската
котловина, Радомирското поле, Горно и Долно поле в
Дупнишко и най-ниските части на Разметаница. Тере
нът на Кюстендилски окръг способствува за наличието
иа достатъчни водни ресурси — р. Струма, Драговищи
ца, Бистрица, Бапщица, Елешница, Джерман, Рилска
и Копрнвен. А както е известно от древни времена Кю
стендил и Сапарева баня се славят с горещи минерал
ни извори.
След Освобождението окръгът разполага с добри
почвени условия, способствуващн за развитието на зе
меделието и особено иа овощарството и тютюнопроиз
водството. Известни са и полезни изкопаеми — от ста
ри времена в Осогово се разработват сребърни и олов
ни рудници, в Босилеградско — оловна руда и слюда
и се промива златоносен пясък, в Радомирско се из
ползува торфът, а в Осогово и Рила се добива гра
нит.3
Сравнително добре са представени растителния н
животинския свят. Окръгът разполага с голямо коли-
7

