Page 8 - kustendilski_okrag
P. 8

Естествен прираст. Според изчисления па И. Захариев
          най-благоприятна тенденция в прираста се забелязва
          в Радомирска околия — нарастване от 44 души на 1
          кв. км през 1887 г. на 66 през 1905 г., следвана от
          Кюстендилска, съответно от 38,8 на 46,3 души. А на

          последно място е Боенлеградска околия със средно
          27 души!9 Все пак населението па окръга нараства по­
          стоянно. От 143 031 на 1 януари 1881 г. в края па
          1910 г. тук живеят вече 231 688 души. Най-много жи­
          тели има Кюстендилска околия (в която от 1901 г. е

          включена и закритата Боенлеградска околия) — в
          1910 г. 103 044 души, а Дупиишка — 65 002 и Радо­
         мирска околия 63 642.!0
               Изтъкнатите някои страни от физикогсографскпте
         условия в Кюстендилски окръг в голяма степен пре­

         допределят стопанските тенденции, поминъка и начина
         на живот на неговите жители.

               А г р а р е и преврат. С освобождението на Бъл­

         гария ог турско пго се извършва процес па премина­
         ване на земеделската собственост от турското насе­
         ление в ръцете на българските селяни. Наречен в ис­
         торическата и икономическа литература „аграрен пре­

         врат“, той протича при сложни и напрегнати условия.
         В развитието на процеса се очертават 3 главни етапа
         — в хода па Руско-турската война, през Временното
         руско управление (1878—1879 г.) и след установява­
         не на самостоятелно българско управление.

               Осъзнаването на извършилата се аграрна промяна
         в Кюстендилски окръг е възможно при запознаване със
         състоянието на земеделската собственост в навечерие­
         то на Освобождението. До 1878 г. част от земята се

         владее от турни, заграбвали я в продължение на ве­
         кове от местното българско население. По данни на
         К. Иречек в окръга съществуват и трите известни фор­
         ми на икономически взаимоотношения между българ­
         ските селяни-работници по турските имоти и стопа­

         ните турни: изнолджийство (ортакчии — обработване
         на земята срещу получаване на половината от реколта­
         та, най-благоприятна и използувана и през капитали­
         стическото господство н от българските земевладел­

         ци); ратайство (наричани самите работници още и
         „момци ) извършване иа определена работа в уго-




                                                                                                              9
   3   4   5   6   7   8   9   10   11   12   13