Page 7 - kustendilski_okrag
P. 7

Чество широколистни и иглолистни насаждения, до края
          на XIX век горите се експлоатират безогледно, което
         налага на административните органи да ограничават

         дърводобива и да санкционират нарушителите — ча­
         стни лица и дори самите общини/ Въпреки държавни­
         те инициативи — възстановителни планове за горите,
         залесяване, охранителни зони и пр. горите в окръга
         започват да намаляват.5 Животинският свят е пред­

         ставен главно от вълк, лисица, сърна, дива свиня и
         др., почти всички от които съществуват и до днес. Из­
          вестни са двадесетина вида птици, а от рибите най-
         често срещана е пъстърва, клен и мряна.

               Интересна картина представлява съставът и движе­
         нието на населението .Според преброяването на 1 януа­
         ри 1881 г. в Кюстендилска околия има 43 095 българи,
         2457 турцп; в Дупнншка — 38 760 българи и 756 тур­
         ни; в Радомирска — 33 768 българи и само 106 турцп,
         а в Босилеградска населението е само българско. Ос­

         вен това в Дупнпшко живеят 1264 евреи, в Кюстен­
         дилско — 963 и в Радомирско — 29.° Поради отслабе­
         ни икономически и политически позиции и верски съ­
         ображения от 80-те години започва изследването на

         турците, което приключва докъм 1905 г. На мястото на
         изселниците се настаняват български бежанци от Ма­
         кедония, търсещи спасение от турските преследвания и
         системен гнет. По неокоичателии данни до 1913 г. при-
         дошли около 20 000 паши събратя от Горподжумайско,

         Царевоселско ,Малешевско, Пиянечко, Кратовско и др.,
         повечето от които се установяват в Дупница, достигай­
         ки 80% от нейното население, а останалата част — в
         Кюстендил и околността.7


               Икономическите условия от друга страна донякъде
        отслабвали българския етнически елемент — неплодо-

         родието на Босилеградсквя край принуждава през 80-
        те години и особено през време па стопанската криза
         1897—1900 г. много българи да се изселят. По непъл­
         ни сведения до 1907 г. в Поповско, Шуменско, Търго­
         вищко и Оряховско се заселват към 3—4000 земедел­

        ци.8 Общо за планинските и полупланинските райони
         прирастът на населението е слаб, задържайки се под
        средното за Княжеството и обратно — по-добрите ус­
        ловия в полските райони способствували за по-гол ям




           8
   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11   12