Page 102 - kustendilski_okrag
P. 102

кредитните инстйтутп мъже и жени и в търговията,
         се добива следната представа: 1900 г. — 1826 търгов­
         ци (при 1134 през последното преброяване от 1893 г.),

         723 кръчмари, съдържатели на ресторанти, кафенета,
         195 маиифактуристи, 33 — с дървен материал, 14 — с
         кожи и 861, пепосочпли вида па търговската си дей­
         ност, вероятно селски бакалии.112 След 10 години кар­
         тината е следната: 2350 търговци — (940 в Кюстендил­

         ска, 850 в Дуппишка ц 560 в Радомирска околни), или
         има увеличение с около 30%. (Данните за последна­
         та година получаваме като вземаме пред вид само по­

         соченият брой на мъжете, от който приспадаме по 20—30
         души за служители в кредитните институти, а жените
         причисляваме към обслужващия персонал в търговия­
         та).113 И сега определяме приблизителният брой на кръч-
          марите — 1000 души и останалите приблизително биха

          принадлежали към следните категории: 700—800 —
          бакали, 200—300 маиифактуристи и другите — галанте-
          ристи, търговци иа дървен материал, па кожи, на тю­
          тюн и т. и.

                Кредитна дейност. Стопанските операции изи­
          скват повече средства. До 1912 г. в по-малък вече

          размер все още работят лихвари, официално с името
          ..частни банкери4’ като П. Пулков, Ив. Сиромахов, К.
          Сиромахов от Кюстендил, Самуил X. Ешкенази и част
          от посочените преди от Дупница, някои от Радомирско

         Л Босилеградско.114 Техният брой намалява, обаче те
          увеличават богатствата си за сметка па бедните селски
          и дребно-търговско занаятчийски слоеве, влияейки по
          Този начин до известна степен в местната икономика.

          Изискванията иа времето обаче налагат други -кредит­
          ни форми, способствуващи за по-ускореното развитие
          на стопанските отношения.

                Радетели иа концепцията за ио-ускореио икономи­
          ческо развитие, дошлите на власт през м. май 1903 г.
          стамболовисти усъвършспствуват дейността на Земе­

          делските каси. Със закон от 31. XII. 1903 г. те се пре­
          устройват в Българска земеделска банка с клонове в
          околийските центрове, а скоро след' това и в по-големи

          селища. Така четирите каси, разполагащи с 4 1,4 мли.
          лв. по данни за 1902 г., започват да увеличават свои­
          те капитали от заели и по големи приходи от вносители.




          104
   97   98   99   100   101   102   103   104   105   106   107