Page 99 - kustendilski_okrag

участието па държавата.
Кюстендилци изживяват много вълнения по въпро­
са за построяването па ж. п. линията Радомир—Кюстен­
дил—Гюешсво. Отчитат големи загуби от забавянето
па строежа, препоръчват па правителството да свърже

тази линия с турската ж. п. мрежа в Македония през
Кумапово за излаз па Бяло море и пр.95 Когато през
м. юли 1909 г. ж. п. линията е завършена и е свързана

с Радомир, настъпва всеобщо задоволство и оживява­
не на търговската дейност. В Кюстендил през м. ав­
густ с. г. се учредява компсионно-представителска кан­
тора „Братя Давидови“ на български и чуждестранни
индустриални фирми да превозва товари и да търгу­

ва.96 На 15. V. 1912 г. в с. Батановци се открива тран­
спортна фирма за препращане на стоки по БДЖ.97
Подобряването на шосейната мрежа и нарастването

па търговската дейност дават живот и на първото ав­
томобилно предприятие в окръга. На 15. IV. 1907 г. в
Радомир се открива автомобилното дружество „Розен-
тал“ с 6 автомобила за пренасяне па товари от гара
Радомир до Дупница.98 Дружеството първо очертава

пертпектпвата за този нов вид транспорт.

Пощенските съобщения се придвижват бавно, не­
зависимо от нараствалите нужди от тях. До 1912 г.
се откриват още 7 нови пощенски станции в общински­
те центров е— Сапарева баня (1900 г.), Бобошево и
Гюешево (1903 г.), Дивля (1903 г.), Църварпца (1904

г.), Трекляно (1910 г.) и Батановци (1911 г.) с пощен­
ски раздели и телеграфи.99 От 1904 г. имаме и първи­
те сведения за съществуването на телефона в Кюстен­

дил — 3 поста в окръжното управление, околийското
управление и в щаба па 13-ти Рилски пехотен полк.
През .1912 г. се открива още едни телефон, обслужващ
полицейския участък па гарата и Окръжната постоян­

на комисия. Така рбщо към 1912 г. окръгът разполага
с 14 т. и. станции и 4 телефонни поста/09

Т ъ р г о в и я. Първоначално търговията се намира
в застой. Причините са: намалено производство в пър­

вите години, резултат от отминаващата криза и огра­
ничаване па'турскпя пазар, поради влошаването на от­
ношения га ни с тази държава до 1903 г. „В кюстен­

дилските дюгенн, даже и в обикновените бакалнпци,

101