Page 97 - kustendilski_okrag

учвания като закупува терен, но не успява да открие
своя мина. По поречието на реките в Босилеградско се
добива малко злато чрез промиване на златоносен пя-

с ьк.83
Разрасна се и дърводобивната и дървопреработва-
•щата индустрия. Братя Балабапови от Враца откриват
през 1902 г. в с. Бараково дървопреработваща фабри­

ка със срок на действие 20 г. Първоначалният годишен
добив е 15 000 куб. м, за да нарастне впоследствие нз
75 000 куб. м.84 Като използуват активно рило-мана-
стпрскнтс борови гори двамата братя извличат значи­

телни облаги. Освен, че ползуват евтин труд на стоти­
ци работници, те нанасят непоправими вреди на горски­
те площи чрез безогледна сеч. Освен това предприятие,
през 1908 г. в Дупница се откриват: мебелна работил­

ница, а от 1911 г. и машинна дървопреработвателна,
мебелна и столарска фабрика-работилница на Б. Хле­
барски.85
Във връзка със засилващото се строителство въз­

никват предприятия п на керамичната индустрия. През
1903—1904 г. в с. Батановци е открита фабрика за
марсилски керемиди (цигли) и тухли, ползуваща се от

Закопа за насърчаването на индустрията. В Дупница
и Кюстендил започват да работят около 15 тухларни­
ци и керемндариицн, като в първия град през 1911 г.
броят им достига И.86 По долината на р. Рилска се
добива камък за строеж, а в близост до Рилския ма­

настир и мрамор.87
Поставя се началото и на други отрасли. Популяр­
ната банка в Кюстендил открива през 1904 г. малка

вакумпа фабрика за мармелад и за сушене на плодове,
съществувала до 1907 г.88 Френският търговски консул
3 София Жорж Симоне построява през 1911 г. в Кю­
стендил първата предачна фабрика в окръга, работеща

п днес.89
Най-дребния тип индустриални заведения предста­

вляват содолимонаденнте „фабрики“ — общо 7 до 1912
г. (3 в Дупница и по една в Бобошево, Кюстендил, Бо­
силеград н Радомир)90 и десетината дараци и чепкала.

Ето каква е индустриалната картина на окръга до
.1912 г. изменяща се бавно, в сравнение с други краища
'в България. Наред с увеличаването дяла 1па индуст-

99