Page 118 - kustendilski_okrag
P. 118

Създаваните стихийно малобройни дружпнкн вдигат
         шум чрез провеждане „на митинги н обнародват във

         в. „Мир“ множество телеграми в подкрепа па резерви­
         раната партийна позиция към монарха.26 По такъв из­
         куствен начин, както през 1894 г., се прави опит за

         увеличаване иа членската маса в партията за пости­
         гане на конкретна цел. Тази практика ис решава проб­
         лемите за създаване на по-гол яма хомогенност между
         старите и новопривлечените народници27 и за по-резул­
         татното им участие в организационния и политическия

         живот на дружннките.

               След идването й на власт от 16. III. 1911 г. в коали­
         ция с прогресивнолибералите Народната партия понзо-
         ставя вътрешнопартийните си проблеми. Само в някои

         окръзи, където има нездрави организации, са пред­
         приети известни мерки. През 1911 г. от София е изпра­
         тен партиен функционер в Кюстендил със задача да

         сплоти членовете -на партията. Но мисията му излиза
         неуспешна — междуособиците в Радомир продължават,
         а кюстендилци не излизат от рамките на обзелия ги
         консерватизъм и неподвижност.28

               Верен показател за влиянието па Народната партия
         в окръга представляват изборните резултати през 1911
         — 1912 г. От всичко 22 мандата в Петото ВНС ле спе-
         ;.елваг само 10, а в следващите избори за XV О'1С —

         само З.29 В изборите за окръжни съвети през януари
          1912 г. заедно с прогресивнолибералите печелят 13, до-
         като опозиционните партии — 20 места.30 От направе­
         ния дотук преглед на състоянието на партията се на­

         лага изводът, че тази партия трудно вече е могла да
         бъде сериозна политическа сила и единствената алтер­
         натива пред нея било съюзяването с други' партии,

         колкото и неприятно да е било това на кюстендилски­
         те дейци.
               Засилващият се темп па организиране на прогре­

         сивнолибералите започва да спада след свалянето им
         от власт. От втората половина на 1903 г. до края па
         .1904 г. в окръга не е създадена пито една нова дру-

         жинка. От Радомир Г. Дикоз праща песимистични пи­
         сма до централното ръководство на партията, ззщото
         не могъл’да учрелн нпто една дружмнка и да се постиг­

         не настанявано п.а съмишленици в управленските орга-



         120
   113   114   115   116   117   118   119   120   121   122   123