Page 121 - kustendilski_okrag
P. 121

околия остават 18.'н При подобно състояние окръгът се
       очертава като един от най-слабите партийни райони. •

             Как се развива Демократическата партия? Под въз­
       действието на създалата се нова политическа обстанов­
       ка след завземането на властта от стамболовпстите ръ­
       ководството на Демократическата партия начело с по­

       пия шеф Ал. Малинов поема курс към засилване и ма­
        совизиране на партията.
              През втората половина на 1903 г. по-впдните демо­
       крати в Кюстендилски окръг се опитват да заздравят

        съществуващите няколко дружинкп. Съдейки по броя
        па делегатите на Третия партиен събор (конгрес), про­
        веден през декември с. г., може да се предположи, че

        организационното състояние е подобрено само в Кю­
        стендилско, а в другите околни има повече проблеми.
        ..Радомирските демократи не дават никакви признаци,
        ме съществуват, а в Боснлсградско няма псе още из­
        градени дружинкп.42 По тази причина окръгът се на­

        режда между най-слабите демократически райони в стра­
        на 1а независимо от съществуването на хора като X.
        Славейков в Кюстендил, Иван и Крум Чапрашикови в

        Дупница.

              Проведеният Трети конгрес (6—8. XII. 1903) приема
         важни документи за развитието на партията — програ­
         ма и устав. Изразявайки интересите на дребното и

         средното земевладение н занаятчийството, в програма­
        та партията поддържа и развитието на модерната тър­
        говия и индустрия.46 По примера на другите партии в
         устава се предвижда изграждане на общински и око­

         лийски бюра, а най-висшият ръководен орган е събо­
         рът (конгресът), който трябва да се провежда всяка
         година.17

               Конгресните рошения мобилизират демократите. В
         условията на засилващ се икономически натиск върху
         дребната и средната буржоазия, вследствие на стамбо-

         ловнетката финансова и стопанска политика, кюстен­
         дилските демократи се стремят да разгръщат устна и
          печатна пропаганда против правителството и излагат

          ио-прнемлпвн схващания за посочените по-горе кръго­
          ве/'’ В резултат па това от 1904 г. започват да се уч­
          редяват нови дружинкп в с. Коняво п Жиленци, първи­
          те в селата па Кюстендилска околия.49 До края на 1906




                                                                                                              123
   116   117   118   119   120   121   122   123   124   125   126