Page 127 - kustendilski_okrag
P. 127
нскризнававе на избора от София, избиране на друг
председател — Йордан Мнтрев (април 1909), за поми
ряване на враждуващите страни, нови разногласия и
избор на трети председател — д-р Г. Захариев (1910),
отказ на последния от председателския пост поради
интриги срещу него от Мавродиев и отново избиране
на Й. Митрев (16. V. 1912).77 В средата на 1910 г. в
Дупница Хр. Смочевски успява отново да заеме ръко
водството на околийското бюро. Нежелан от мнозинст
вото, на 26. VI. 191 1 г. той е заменен със Стоичко Чен-
ков. Недоволен от отстраняването си, той плете интри
ги, поради което, огорчени от неспокойното положение
в околийското ръководство, няколко дружинки премина
ват към други партии.73 В Босилеград борбата се води
между законния председател Нико Църноощички и ам
бициозния Стагленко Пашов, мъчейки се да го изме
сти от края па 1908 г.79 Към края на 1911 г. противо
речията са изгладени, но това е временно, защото на
12. I. 1912 г. М. Мавродиев от Кюстендил пише на
В. Радославов: „Но борбата за „капитанство“ в Боси-
леградско ще ни прави големи пакости“.80 В Радомир
ско пък се правят опити за дискредитиране на популяр
ния Н. Храмов и за заемане на неговото място от по-
млади и властолюбиви личности.81
Очертаното в най-ебнта форма положение в либе
ралните дружинки предопределя и резултатите от ця
лостната им дейност. На първо място, агитационната
работа за издигане авторитета на партията се води вя
ло — едно посещение па В. Радославов в Кюстендил
за празнуване па партийния празник „Петровден“, крат
котрайно издаване на в. „Сговор“ от кюстендилци и
дупничанн през 1909—1910 г., слабо разпространение
на партийния орган „Народни права“ (едва 8 абонати
за 1910 г. поради наивното оправдание на околийско
то бюро пред В. Радославов, „защото другите били
бедни да го купуват или били неграмотни да го че
тат* Друго негативно явление е отслабването на тем
па на масовизиране на партията. Без да е сигурно до
колко отчетените през 1907 г. 99 дружинки съществу
ват, данните за новоучредените са за 1909 — 4 дружин-
ки само в Кюстендилско, 1911 — 18 (12 в Кюстендилско,
5 в Босилеградско и 1 в Дупнишко) и 1912 г. — 2 (по
129

