Page 26 - kustendilski_okrag
P. 26

са концентрирани по поречието на Струма в Кюстен­

        дилско като до 1900 г. още се запазват 13 чифлика, в
        Дупиншко — 6 чифлика.72 Най-гол ям процент от дреб­
        ните владения са разположени в Босилеградско — 67%
        (при 43% притежавания до 30 дка), а едрите в по-
        малък мащаб от 150—200 дка едва 2%. Значително мно­

        го били дребните владения и в планинските места в
        Кюстендилско — Пиянец, Каменица — съставляващи
        50% от всичките в окръга от по 1—5 дка, т. е. 4800 бр.
        и 30% от притежанията от 5—20 дка. В Радомирска и

        Дупнпшка околия дребните владения съставляват по-
        малък процент — около 30%, където съществуват по­
        добри условия за обособяване на повече средни владе­
        ния за сметка на по-малките.73

              Друга последица в конкретните стопански условия

        е западането па земеделските задруги, добре отразено
        и в нашата художествена литература. До 1878 г. в
        Краище има задруги с по 50 души. Докъм 1887 г. Ив.
        Евст. Гсшов регистрира такива и в Радомирско и Кю­
        стендилско. През деветдесетте години постепенно те се

        разпадат. Запазват се в някои планински места, по в
         началото на XX век и те изчезват поради стремежа на
        отделните *им членове да притежават собствена земя п
        да развиват земеделието па капиталистически начала.

         Неправилно някои автори — Ив. Евст. Геиюв и др. об­
        ясняват причините за разпадането на задругите само с
        явилия се егоизъм между членовете, недоверието меж­
        ду тях и пр. п игнорират икономическите предпостав-

         ..., 74
         К п.
              Засилилите се капиталистически тенденции чувстви­
        телно влошават жизнения стандарт на огромната маса

        дребнособственпческо земеделско население. Притисна­
        то от данъци, напразно молейки в някои случаи1 за
        опрощаване/5 местното трудово население влачи жал­
         ко съществуване — постоянен глад в Краище и Кюстен­

        дилско, утоляван с „някаква смес от малко брашно в
         изобилно количество коприви; често пъти в хляба .. .
         чукани реси от леска 'или кори от някои дървета“.76 А
         по констатация на К. Иречек от 1880 г. бедното насе­

        ление се принуждава да яде и корени и „някаква бя­
        ла земя“.77 За Кюстендилското население Д. Благоев
        цитира примери от пресата, че в планинските места




        28
   21   22   23   24   25   26   27   28   29   30   31