Page 27 - kustendilski_okrag

селяните „ядат хляб на три дена едни път, а се хра­

нят обикновено с варен зеленчук, посипан с малко
брашно“.78
Поставени в тежко положение, хиляди селяни тър­
сят препитание у богатите земеделци, тъй като инду­
стрията и занаятите всс още не изпитват потребност

от повече работници. По данни от 188! г. в окръга
има 1992 слуги и надничари (слуги — 990 и наднича­
ри — 1002), все още малка част от пролстаризиращото
се население.79 През 1888 г. те са 2794 (1816 слуги и

1980 надничари), 1893 г. — 3551 т. е. броят им се уве­
личава 2—3 пъти. По все пак, не всички безземлепи
селяни имат нужното препитание. Затова през летни­
те сезони, стотици души от Босилеградско отиват на
работа, в Сърбия.80 А и този, които имат по-постоянна
работа като слуги, надничари в крупните имения —

косачй, жетвари, орачи, също се подлагат па експлоа­
тация. От 1893 г. поради наплпв на работна ръка сред­
ните надници поевтиняват. В сравнение с по-високите
надници за България, в окръга те се движат така в

левове:

1893 1896 1898 1900 1902
-
в страната 1,92 1,70 1,70 1,45 1,46

в окръга 1,54 1,30 1,17.5 1,21 1,19.5

Особено поевтиняват надниците на косачите в Дуп-

нишко и Радомирско (от 2,37 лв. през 1893 г. (при 2,76
лв. за страната) през 1902 г. на 1,32 лв. при 2,11 лв.
в Радомирско), орачите средно 3,6 лв. в първата и 2,63
лв. във втората околия през периода 1893—1902 г. при
3,60 лв. за страната и др.8'* Така за земеделските стопани

се очертавали неблагоприятни перспективи към края
на XIX век в обстановка па разрастваща се стопанска
криза. >

3 а н а я т и и и а ч а л о и а и и д у с т р и а л но п р о-
пзводство. В главите занаятчийски градски цен­
трове — Кюстендил, Дупница и в някои отделни села
през Възражда пето се развиват разнообразни занаяти.

гурците в Кюстендил упражняват: тютюнджийство,

29