Page 28 - kustendilski_okrag
P. 28

терзяйство. папукчпйство, сарачество, налбантство. бср-
          берство, бояджийство, кафеджнйство, хамамджнйство
           (баняджнн), а около 200 български семейства с доход

          до 10 000 гроша годишно са: терзии, абаджии, кожа­
          ри, дюлгери и др. „Изобщо, богатството на българите
          се състоеше в занаятието и в здравието им“ — писал
          първият изследовател на Кюстендил — Георги Анге­
          лов.57 В Дупница съществуват двадесетина занаята —

          абаджнйство, папукчпйство, фурнаджнйство, железар-
          ство, налбантство/ воденичарство, рударство, табакчий-
          ство, самарджийство и др.83 В Краище няма самостоя­

          телни занаятчии — между другото някои се занимават
          в зимния сезон с шпвачество, кожухарство, кацарство
          и особено дюлгерство, упражнявано от 1/2 от мъжко­
          то население и почти цялото население па селата Бо-
           жица и Трекляно.8*

                Старите занаяти се доразвиват след 1878 г. като се
           появяват нови и същевременно няколко отпадат, не­
          нужни в изменящия се бит на населението. През пър­

          вите десетина години в Дупница и други райони из­
          чезват сърмаджпйството, мутафчп нетното и тена винар­
          ството в Дупница, а се появяват нови — механика, мел­
          ничарство, преработка на тютюн, мебелно столарство,
          дограмаджпйство, машинно нлетачество, кантарджпп-

          ство, чассвнпкарство, фотография и др. Сега занаят­
          чийството като отрасъл се обособява и в но-големн се­
          лища — Бобошево, Рила, Радомир, Неделкова Гращн-

           ца и др. В първото село се упражняват около 10 заная­
          та, н последното село — 6, и т. н?‘

                До края па XIX век в градските и селски занаят­

          чийски центрове съществуват около 20 занаята. В 12 от
          тях се запазват създадените от преди 1878 г. еснафски
          организации — терзии, чаркчии, кюркчив, абаджии (ско­
          ро отпаднал поради замиране па този занаят), бояд­

          жии, -ковачи, грънчари, въжари и др.сз Пъстра картина
          представлява занаятчийска Дупница, показана подроб­
          но от Ас. Меджпдиев със своите 31 занаята. По-пер-

          спективнпте към 1899 г. знаятчни са: тенекеджии, бръс­
          нари, фотографи, златари, часовникари, тюфекчии (оръ­
          жейници), канта рджии.' абаджии, бояджии, гайтанджин,
          к/оркчнн, лабакчни, сарачн, опинчари, папукчин, са-

          пуиджии. свещарн, касапи, тепавнчари, въжари, водени­



          30
   23   24   25   26   27   28   29   30   31   32   33