Page 31 - kustendilski_okrag

ване па папироси и на Д. Коров за преработка на
тютюн. Те работят докъм 1898 г. след което се изме­

стват от новите фабрики, открити през следващата го­
дина —„Балкан“ за емфис п „Албания“ — за тютюн
п емфис, действували само до 1901 гЛ
Третият вид индустрия е пивоварната. През 1893 г.

в Кюстендил съществува (може би от ио-рапо, за кое­
то няма данни) малка фабрика за бира, действувала
около 2—3 години. През 1896 г. се открива такава в
с. Жнлнпци и спиртоварпа в с. Слокощнца през 1894 г.,

просъществувал и докъм 1898 г. Бирената фабрика на
братя Атанасови в Жилспцн през първата година про­
извежда 2100 л бира, от която продава 1355 и през
следващата година — 1320 л, от която пласирали 768

л, поради което скоро е закрита. Предприятието в Сло-
кощпца също по успява да се стабилизира — при про­
изводство 97 310 л през първата си година иа същест­

вуване, през 1895 г. то спада рязко на 29 238 л, зато­
ва собствениците му го закриват.95 През 1900 г. се пра­
вят опити за възстановяването па жиленската фабри­
ка, но по неизвестни причини след половпнгодпшна ра­
бота тя прекратява дейността си.97

В кратък период съществуват още: — фабрика за
обработка иа кожи в Кюстендил, открита през .1893 г.»
пебтразена в източниците за следващата година, ве­

роятно поради закриването и; 3 содолимонаденп фаб­
рики (по-скоро работилници) в Дупница и още някол­
ко в останалите околийски центрове, мебелна механи­

зирана работилница за моделно преработване на дър­
вен материал и производство на но-усъвършенствува •
и и мебели.93

Известното от средата па XIX век въглищно на­
ходище край с. Бобов дол започва да се експлоатира
постоянно от 1890 г. от откритата държавна мина.

Преди това в ограничено количество се копаят ьъгли-
ща от немеца Емил Щубсл. Новооснованото държав­
но предприятие трудно се -разраства поради липса­
та па ж. и. транспорт н производството е ограничено.

През 1890 г. се изкопават първите 276 т и после —
1659 през 1891 г., 1558 т през 1892 г. и т. н. През 1892
г. се проучват находищата върху 5000 дка и се пот­

върждава перспективността на мина „Бобов дол“.99 С

33