Page 50 - kustendilski_okrag
P. 50
ли се дейци в Кюстендилско — Андои Самоковлийски,
Стойна Таваличкн, Златан Колушкп и др. В Дупнишко
— Георги Я. Чомаков, Величко и Стоимен Хаджнанге-
лови, Христо Г. Меджиднев, Гоге Лазов, Андои Велич
ков и др., а в Радомирско — само няколко души наче
ло с Георги Димов.19 Мнозинството либерали остават
на страната на П. Каравелов. В обстановка на остри
борби за надмощие в управлението през 1884 г.20 на
следващата година либералите на П. Каравелов успя
ват да се наложат над цанковистите н да засилят свои
те партийни организации. Според едно точно сведение
от март 1885 г. само в Кюстендил организацията на
броява 108 членове.31 Без да разполагаме с данни за
другите околии, съдейки по успешното избиране на
ло-голям брой депутати в IV обикновено народно съ
брание, може да предположим, че общият брой на ка-
равелистите е около 200—250 души.
И гака през 1885—1886 г. в Кюстендилски окръг има
вече организации на трите партии — на най-силната
Каравелова Либерална партия, по-слабите цапковистн
и на западащата Консервативна партия. Наред с другите
условия това състояние на партиите предопределя дей
ността на техните организации през следващите години.
Съединението на Княжество България с Източна
Румелия па 6 септември 1885 г. се посреща с неопи
суем възторг от населението па Кюстендилски окръг.
С чувство па огромна отговорност към делото всички
партийни функционери изоставят противоречията на за
ден план и се обединяват да подпомагат националната
клауза. На 18 септември за командир иа Втори Струм
ски пехотен полк е назначен капитан Стефан Ив. Ки
сьов — опитен военен организатор от Сръбско-турска
та война от 1876 и от Българското опълчение. Той по
лучава ценна помощ от гражданството и политически
те сили на Кюстендил за снабдяването на полка с не
обходимите материали. Образува се Окръжен опълчен
ски комитет, който формира 3 доброволчески дружини,
командувани от Димитър Попгеоргиев—Беровски, Сг.
Мишев—Богданцалията и Д. Георгиев. Предприемат се
и предпазни мерки за отбиване па евентуално напа
дение откъм турската територия при Гюешево и за от
разяване на сръбската атака в Босилсградския край,
52

