Page 51 - kustendilski_okrag

където в края на октомври започват и първите въоръ­

жени провокации откъм сръбска страна.22
Първите две чети се отправят към южната граница,
а след започването на Сръбско-българската война се

озовават па бойното поле край Пирот, където дават
своя дял за победата на противника. А в Кюстендил
се формира третата обединена чета на събраните от
Д. Попгеоргнев—Беровска и от дядо Ильо войвода доб­
роволци. 370-те храбреци водят няколко сражения в

района па Босилеградско. Там се сражават добровол­
ци и ог Дупница, комапдувани от околийският начал­
ник Благоев. Обединените усилия помагат да изгонят
неприятеля, нахлул 20 км в българска територия.23

Славеи е и походът на Втори струмски полк. За­
станал срещу цяла сръбска дивизия, неговият личен
състав от 1949 бойци, без пито едно оръдие, под ко­
мандата на талантливия капитан Кисьов, полкът за­

щищава Босилеградско, Тръпско и Брезник. След от­
блъскването на сърбите се отправя към Цариброд и
при Пирот участвува в отблъскването на сръбска воен­
ни части. В края на ноември 1885 г. полкът се завръща

в Кюстендил, посрещнат тържествено от населението.24
Приведените кратки примери свидетслствуват, че на­
селението на Кюстендилски окръг успешно изпълнява
своя патриотичен дълг за защита на святото дело. По­

литическите партии дават нагледен пример как в съд­
бовни моменти може да се изоставят партизанските.
страсти н да се работи задружно.

Общественополптическите условия след Съединение­
то отново засилват политическите борби. Водоразделна
роля има политическата криза през 1886—1887 г., кога-

то окончателно се поляризират политическите сили и
по-силните вземат надмощие. След поемането па власт­
та през 1887 г. Ст. Стамболов учредява своя партия,
.наречена Народнолибералиа. Превърнала се с течение
на времето като управляваща сила в изразител на ин­

тересите па част от едрата търговско-индустриална бур­
жоазия, до май 1894 г. като управляваща партия про­
вежда курс към по-ускорепо капиталистическо развитие

на българското стопанство. Това допада на едрата тър­
говско-индустриална буржоазия, част от която влиза в
нейните редове.25

53