Page 53 - kustendilski_okrag

правителството. Непосредствено след това в четирите
околии па окръга се създават неголеми радославистки

групи. В Кюстендил групата наброява 7 членове, огла­
вявани от Михаил Давидов. Печелейки популярност,
той е избран за народен представител в Петото обик­

новено народно събрание. Освен това техни привърже­
ници проникват в Окръжния съвет като съветници, а
през 1887—1890 г. и като пълномощник-кметове.28 Спло­
тени около И. Храиов — народен представител в съ­
щото Народно събрание, радомирските либерали са по

внушителна група от около 15 души, непрекъснато съз­
даваща пречки па управляващите стамболовисти.29 Дуп-
нншките начело с Христо Смочевски и босилеград-

ските радослависти не са повече от 5—6 души в самите
околийски центрове.30
Малкото консерватори почти не се изявяват след
1887 г. Изключение правят само радомирци, които на­
бират сили в очакване на по-благоприятни условия.

Печелейки влияние сред селското население, те успяват
да изберат един свой депутат в Петото обикновено на­
родно събрание — популярния в околията Георги Жа-

блянски и да прокарат в общинския съвет в града свои
привърженици. Към 1890 г. консерваторите са десетина
по-известни хора, като споменатия Г. Жаблянски, К.
Кочев, П. Никелов, Д. Соколов, Д. Пчелпнскп, Б. Мин­

ков, В. Мусаков и др.3‘ Към края на Стамболовото уп­
равление те увеличават привържениците си на 70 ду­
ши при 120 проправителствени съмишленици.32
От партията на Д. Цанков също остават по някол­

ко души в Кюстендил, Дупница, Кочериново, Рила и
Радомир, също изчакващи по-добри условия за орга­
низационна и политическа дейност. Известно оживле­
ние настъпва само при избори и при антиправителстве-

ии кампании, агитации н пр., когато те се присъединя­
ват към опозиционните сили, но преследвани от власт­
та, не успяват да разширяват своето влияние.33

След свалянето на С. Стамболов от власт (18. V.
1894) у нас настъпват по-благоприятни условия за раз­

витието на политическите партии. Завършилото в ос­
новни линии първоначално натрупване на капитала за­
дълбочава класовата диференциация и противоречията
в българското общество. Утвърждаването на господст-

55