Page 53 - kustendilski_okrag
P. 53

правителството. Непосредствено след това в четирите
        околии па окръга се създават неголеми радославистки

         групи. В Кюстендил групата наброява 7 членове, огла­
         вявани от Михаил Давидов. Печелейки популярност,
         той е избран за народен представител в Петото обик­

         новено народно събрание. Освен това техни привърже­
         ници проникват в Окръжния съвет като съветници, а
         през 1887—1890 г. и като пълномощник-кметове.28 Спло­
         тени около И. Храиов — народен представител в съ­
         щото Народно събрание, радомирските либерали са по

         внушителна група от около 15 души, непрекъснато съз­
         даваща пречки па управляващите стамболовисти.29 Дуп-
         нншките начело с Христо Смочевски и босилеград-

         ските радослависти не са повече от 5—6 души в самите
         околийски центрове.30
              Малкото консерватори почти не се изявяват след
         1887 г. Изключение правят само радомирци, които на­
         бират сили в очакване на по-благоприятни условия.

         Печелейки влияние сред селското население, те успяват
        да изберат един свой депутат в Петото обикновено на­
        родно събрание — популярния в околията Георги Жа-

         блянски и да прокарат в общинския съвет в града свои
         привърженици. Към 1890 г. консерваторите са десетина
         по-известни хора, като споменатия Г. Жаблянски, К.
         Кочев, П. Никелов, Д. Соколов, Д. Пчелпнскп, Б. Мин­

         ков, В. Мусаков и др.3‘ Към края на Стамболовото уп­
         равление те увеличават привържениците си на 70 ду­
         ши при 120 проправителствени съмишленици.32
               От партията на Д. Цанков също остават по някол­

         ко души в Кюстендил, Дупница, Кочериново, Рила и
         Радомир, също изчакващи по-добри условия за орга­
         низационна и политическа дейност. Известно оживле­
         ние настъпва само при избори и при антиправителстве-

         ии кампании, агитации н пр., когато те се присъединя­
         ват към опозиционните сили, но преследвани от власт­
        та, не успяват да разширяват своето влияние.33


               След свалянето на С. Стамболов от власт (18. V.
         1894) у нас настъпват по-благоприятни условия за раз­

         витието на политическите партии. Завършилото в ос­
         новни линии първоначално натрупване на капитала за­
         дълбочава класовата диференциация и противоречията
         в българското общество. Утвърждаването на господст-




                                                                                                                55
   48   49   50   51   52   53   54   55   56   57   58