Page 54 - kustendilski_okrag
P. 54

след Чирпанска околия с 20 дружинкн. В останалите
          ‘околни в страната има по 5—10 дружинкн. В Кюстен­
          дилска н Босилеградска околия се учредяват по 4, а
          в Дуппишка — само една в самия град.40
                До края на 1898 г. са постигнати нови успехи. При

          323 дружинкн в цялата страна в окръга те нарастват
         Ч1а 37 с около 300 членове. Партията се засилва с уч­
          редяването на 6 нови дружинкн в Босилеградско, 2 в
          Кюстендилско и 1 в Радомирско. Последната околия
          си запазва второто място в страната, а окръгът е меж­

          ду първите 4—541 Масовизирането на Либералната пар­
          тия спечелва симпатиите на някои демократични об­
          ществено-политически и културни среди в окръга —
          учителите Стоян Заимов, Иван Кепов и др., надяващи

          се на тази партия да въведе демократични преобразо­
          вания при едно бъдещо управление.42
                След идването му на власт през май 1894 г. на 3
          юни д-р Константин Стоилов и по-видиите му сподвиж-
          пнци образуват Народната партия. Представител на
          част от едрата банкерска, лихварска, зсмевладелска и

         .търговска буржоазия с проруска ориентация, тя се
          очертава като втора едробуржоазиа партия и бъдещ
         съперник на Народполпбералиата партия.43 В нейните
         редове влизат членове на бившата Консервативна пар­

         тия, от съедипистпте от Южна България, част от при-
         .вържепицит епа Д. Цанков и отделни елементи от Ли­
          бералната партия на д-р В. Радославов.

               Скоро след това се пристъпва към изграждането па

         организации и в Кюстендилски окръг. Завземането иа
         почти всички административни учреждения от активи­
         зиралите се бивши консерватори и ползуването на об­
         лагите от властта привличат на тяхна страна доста
         градски и селски буржоа, различни кариеристи н др.

         което създава възможност всички те да бъдат органи­
         зирани в новосъздадена!а партия. Па 19. VI. 1894 г.
         Радомир е учредена градска организация, наречена
         „клуб“, начело с П. Соколов.41 Непосредствено след

         това са учредени „клубове“ и в някои села — Дивля,
         Муси бей (ди. Гълъбник), Поцърнеиски и др.45 Съдей­
         ки по данни за привържениците на правителството в
         останалите околии, главно кметове и чиновници,46 прие­
         маме, че до края на същата година там са изградени




        58
   49   50   51   52   53   54   55   56   57   58   59