Page 81 - kustendilski_okrag

темповете на развитие са по-слаби спрямо тези в ин­
дустрията, държавата се грижи по-малко за този от­

расъл и изоставя животновъдството.3 Вземайки под вни­
мание тези тенденции ще проследим състоянието на
селското стопанство в Кюстендилски окръг.

При такива условия се развива и селското стопан­
ство в Кюстендилски окръг. Обработваемата площ на­
раства. През първите години на века обаче тежката
данъчна политика на държавата довежда до намаля­
ване на обработваемите декари. През 1903 г. тази площ

възлиза на 294 680 дка, докато в 1899 г. е 909 020.
Обаче засилващата се потребност от земеделски про­
изведения и законодателното стимулиране от страна на

второто стамболовистко правителство за разработване
иа общински мери (законът от м. декември 1903 г.)*
отново засилва интереса към увеличаване на обработ­
ваемата площ. През 1910 г. тя вече била 1 225 260 дка

— т. е. 26% от цялото пространство на окръга. Най-
голям се оказва процента на обработваемата земя в Ра­
домирска околия — 38%, следван от Кюстендилска —

27%• (След 1900 г. данните за тази околия и Босиле-
градскпя кран са обобщени поради прехвърлянето на
района към Кюстендилска околия). А за Дупнишка
околия процентът с 20%.5
Така че обработването на земята придобива по-го-

ляма значимост, но според официални констатации през
1904—1908 г. то е „много примитивно, почти най-прн-
мнтивно в цяла България“. Ралото си остава още глав­

но оръдие, а плугът се употребява само , от няколко
по-едри н интелектуални земеделци“.6 Но все пак но­
вото напира. По-заможните селяни повече заделят сред­
ства, а понякога се подпомагат н от властите и си до­

ставят по-модерни земеделски оръдия. Данните за пе­
риода 1900—1910 г. посочват увеличение иа новите оръ­
дия:

години плугове сеялки жертварки вършачки веялкн

1900 36 9 0 1 в Дуп- 79
А*
нишко
1901 41 — 1 1 106
1905 613 10 - • ■■ -- . 196

1910 913 18 11 2 711

83