Page 84 - kustendilski_okrag
P. 84

Дейността па дупнпшките тютюнопроизводителп ак­
         тивизират и селяни от Радомирска и Кюстендилска'
         околии да подновят отглеждането на тази култура. По
         този процес се оказва бавен, за да се достигне обема па
        дупнишките добиви. До 1912 г. Дупнишка околия за­

        мазва първенството по тютюнодобив в 1910 г. — там
         се набират 1,43 млн. кг от всичко 1,5 млн. кг за окръ­
         га, а след 2 години — 2,5 млн. кг — което е цялото ко­
         личество за Кюстендилски окръг.15

               Както се вижда, тютюнопроизводството заема все
         по-уверено своето място в поминъка на Дупнишка око­
         лия, принос за което има упорития труд на селяните.

         Но те са изложени на пазарната конюктура — ако през
         1901 —1904 г. реколтата се изкупува изгодно за произ­
         водителите, то след това се предлага половин цена. „Те­
         зи ниски цени (от 0.30 до 1,25 лв. на килограм), имен­
         но са отчаяли много от тютюнопроизводителите и са
         станали една от главните причини да се откажат мно­

         зина от обработването на тютюна“ — признава през
         1908 г. окръжният управител. Не желаейки да бъдат
         експлоатира, доста семейства от Рила и Кочериново*
         предпочитат да не продават реколтата и оставят по
         домовете си около 1430 000 кг сух тютюн.10 Търговско-
         индустриалната камара в София не се наемесва, пред-
        ,1.счела да не си разваля приятелството с търговците,

        ччипто интереси защитава. По тази причина населе­
        нието в Радомирско до 1912 г. окончателно се отказва
         да отглежда тютюн и рязко спада производството му в
         Кюстендилска околия. След 1910 г. условията пак поч­
         ват да се подобряват, но спектицизмът у населението

         остава.
               И сега се отглеждат други култури — варива, дини,
         пъпеши, картофи (последните най-успешно вирят в Кю­
         стендилско и Босилеградско — 1486 дка при среден до­

         бив 3,9 т за 1900 г.) От техническите култури още се
        отглежда и резене — за ароматизиране па ракия (глав­
         но в Бобошево за местни нужди н за износ), но тази
         култура започва да запада постепенно. Като изоставят
         рапицата радомирци дават предимство па конопа, тър­

        сен за производство па въжета и чували. След 1903 г.
        чази култура се отглежда вече и в Кюстендилско ‘ и
        Д у пи и шко — от окело 800 дка през 1900 -1903 г. през



        86
   79   80   81   82   83   84   85   86   87   88   89