Page 84 - kustendilski_okrag
P. 84
Дейността па дупнпшките тютюнопроизводителп ак
тивизират и селяни от Радомирска и Кюстендилска'
околии да подновят отглеждането на тази култура. По
този процес се оказва бавен, за да се достигне обема па
дупнишките добиви. До 1912 г. Дупнишка околия за
мазва първенството по тютюнодобив в 1910 г. — там
се набират 1,43 млн. кг от всичко 1,5 млн. кг за окръ
га, а след 2 години — 2,5 млн. кг — което е цялото ко
личество за Кюстендилски окръг.15
Както се вижда, тютюнопроизводството заема все
по-уверено своето място в поминъка на Дупнишка око
лия, принос за което има упорития труд на селяните.
Но те са изложени на пазарната конюктура — ако през
1901 —1904 г. реколтата се изкупува изгодно за произ
водителите, то след това се предлага половин цена. „Те
зи ниски цени (от 0.30 до 1,25 лв. на килограм), имен
но са отчаяли много от тютюнопроизводителите и са
станали една от главните причини да се откажат мно
зина от обработването на тютюна“ — признава през
1908 г. окръжният управител. Не желаейки да бъдат
експлоатира, доста семейства от Рила и Кочериново*
предпочитат да не продават реколтата и оставят по
домовете си около 1430 000 кг сух тютюн.10 Търговско-
индустриалната камара в София не се наемесва, пред-
,1.счела да не си разваля приятелството с търговците,
ччипто интереси защитава. По тази причина населе
нието в Радомирско до 1912 г. окончателно се отказва
да отглежда тютюн и рязко спада производството му в
Кюстендилска околия. След 1910 г. условията пак поч
ват да се подобряват, но спектицизмът у населението
остава.
И сега се отглеждат други култури — варива, дини,
пъпеши, картофи (последните най-успешно вирят в Кю
стендилско и Босилеградско — 1486 дка при среден до
бив 3,9 т за 1900 г.) От техническите култури още се
отглежда и резене — за ароматизиране па ракия (глав
но в Бобошево за местни нужди н за износ), но тази
култура започва да запада постепенно. Като изоставят
рапицата радомирци дават предимство па конопа, тър
сен за производство па въжета и чували. След 1903 г.
чази култура се отглежда вече и в Кюстендилско ‘ и
Д у пи и шко — от окело 800 дка през 1900 -1903 г. през
86

