Page 82 - kustendilski_okrag
P. 82

Най-много от тях към 1909—1910 г. са в Дупнишко—
         3/2 плуга (Стоб — 24, Кочериново — 111, Сапарева ба­
         ня — 28, Крайници — 23, Коркина — 22), 255 други

         оръдия и първите машини — 4 жетварки, I вършачка,
         222 веялки и др. На второ място е Кюстендилска око­
         лия с 298 плуга (42 в Багрепци, 30 в Кюстендил, 20 в
          Коняво и 15 в Раково), 297 други — (40 в Коняво, 37
          в Псривол, 23 а Граница, 20 — Ръждавица, 12 в Боси­

          леград и една.вършачка). В Радомирско положението е:
          243 плуга (38 в Дрен, 30 — Чуковец, 24 — Муси бей,
          19 — Батановци) и 321 други (34 — Дрен, 33 Егъл-
          ннца, 25 — Д. Раковец и др.).7 Както се вижда, раз­

          пределението е неравномерно, което ще се отразява
          върху развитието на земеделието в отделните райони.
                Изхождайки от положението, че земеделието е ос­

          новен отрасъл, административните органи се опитват
          чрез отделни инициативи да подпомагат неговото раз­
          витие. След 1905 г. Окръжния съвет отпуска известни
          суми за набавяне па по-добри семена и за провеждане

          на курсове по земеделие. През 1907 г. се провежда
          конкурс по овощарство и земеделие с раздаване на пре­
          мии.8 По идея па някои кооперации през 1910 г. се про-'
          веждат временни земеделски курсове (Горановци и др.)1
          Това са полезни, по частички средства. Защото, при­

          тискано от растящи данъци — от една страна и, мъ­
          чейки се да търси по-модерни пътища в рамките па
          своите възможности — от друга, трудовото население
          си остава главен фактор в селскостопанското производ­

           ство.
                 В сравнение е предишния период и сега главно мя­
          сто заемат житните култури. През 1900 г. в окръга се
          засяват 584 409 дка (най-много ръж — 172 156 дка,

          овес — 105 155, смес от ръж с пшеница — 97 875 дка,
           пшеница на последно място — 56 512 дка). Без да се
           нарушава съотношението между отделните култури до
           1912 г.' площта нараства както следва: 1905 г. на

           693 350 дка, 1912 г. — 788 988 дка. Първенството се пада
           на Радомирска околия, следвана от Кюстендилска и
           Дупнишка околии. Размерът на средните добиви от
           декар за окръга: е 1903 г. — пшеница — 166 кг, ръж

           —• 180 кг, смес — 195 кг, ечемик — 196 кг, овес — 210

           кг, царевица — 170 кг.10 Местните добиви, разбира се,



           84
   77   78   79   80   81   82   83   84   85   86   87