Page 85 - kustendilski_okrag

1912 г. площта е вече 14343 дка при средногодишно про­
изводство 40—50 т. Появява се и нова култура — захар­

ното цвекло, отглеждана главно в Радомирско — по
300—325 дка, въпреки настояването на властите за да­
ване на по-голямо предимство на това растение. Дуппи-
чаии п кюстендилци продължават да отглеждат и ориз
в същите площи, както преди 1900 г. По откъслечни дан­

ни се вижда, че в Дуппишко се обработват 400, а в Кю­
стендилско — към 600 дка. Средният добив в Кюстен­
дилско се увеличава 2 пъти — на 245 кг от декар при

114 кг през 1899 г. Обаче производството е предназ­
начено само за задоволяване на местни нужди.17

Овощарството се налага с ио-голяма сила пред ло­
зарството.' Към 1900—1901 г. то изживява последиците
от кризата, превъзмогват се трудностите от недостига

на транспорт за износ и по-масово се приготвят печени
сливи да могат да се изнасят в чужбиНа.18 Общото съ­
живяване на търговията и индустрията след 1903 г. пре­
дизвиква истински подем в овощарското производство.

Чувствително нарастващите потребности, па пазара от­
ново дават предпочитание на известните в страната и
зад граница кюстендилски овощия. „При все, че пътни­
те съобщения и пазарите са неизгодни, все пак от ня­

колко години се забелязва голям износ на овощни пло­
дове и стремления на населението да засажда земите си
с овощни дръвчета. Може смело да се каже, че в скоро
време овощарството ще заеме първото място между

другите селскостопански отрасли“ — пише през 1905 г.
окръжният управител.19 А бюрото на Търговско-индуст­
риалната камара в София добавя: „Пак Дупнишко н
Кюстендилско са, гдето овощарството по чисто природ­

ни условия прави пай-големп завоевания. В последните
две години (1903—1901) овощпята имаха доброкачест­
вена реколта. Все повече се разпростира търговията с
овощия.“20

Наистина, новите условия пораждат важни измене­
ния — увеличаване количеството на плодове за пазара,

засаждане на повече овощни градини, като в някои места
(Ръжда вица; Шишковци, Ямборано, Перивол, Горанов­
ци) почти се изоставя земеделието за сметка на проспе-
риращото овощарство. „Тук няма един пример за гроз­

на сиромашия, каквато ще срещнете в другите села“ —

87